Русия се възползва от възхода на авторитарните режими, възникнали в резултат на ерозията на демокрацията и нарастващата нестабилност в други страни от Западна Африка, за да се утвърди в региона. Популистките авторитарни движения в Западна Африка свалиха непопулярните демократични лидери, подкрепяни от Запада, като засилиха схващането, че отхвърлянето на колониализма и Франция означава отхвърляне на демокрацията, засилвайки връзката между съдбата на демокрацията и траекторията на Запада в региона.
Поне от 2014 г. насам Русия се възползва от тази връзка, като провежда информационни операции в бившите френски колонии с цел популяризиране на антифренски и проруски възгледи. Лидерите на хунти в Буркина Фасо, Мали и Нигер се възползваха от широко разпространените антифренски и като цяло антизападни настроения, за да увеличат популярната си подкрепа чрез реторика и политики, които прекъснаха повечето връзки с Франция и Запада в полза на засилено сътрудничество с Русия като алтернативен партньор. Западът и подкрепяните от Запада африкански институции бързо наложиха санкции и намалиха военната помощ за държави, в които се извършва неконституционна смяна на властта, което допълнително затвърди тази връзка и накара авторитарните режими да търсят алтернативни партньори.
В края на януари 2024 година военните режими в Буркина Фасо, Мали и Нигер обявяват, че напускат Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS) с незабавен ефект, заявявайки, че тя е станала заплаха за държавите членки. В изявление лидерите на трите държави от Сахел заявиха, че това е „суверенно решение“ да се оттеглят от западноафриканския блок „незабавно“. Решението на страните бе обявено в съвместно изявление, прочетено по националната телевизия на Нигер. Освен това военните лидери твърдят, че искат да възстановят сигурността в своите страни, преди да организират избори.
„След 49 години доблестните народи на Буркина Фасо, Мали и Нигер със съжаление и голямо разочарование констатират, че организацията (ECOWAS) се е отдалечила от идеалите на своите бащи основатели и духа на панафриканизма“, се казва в изявлението на полковник Амаду Абдрамане, говорител на нигерската хунта.
Те също така обвиняват 15-членната групировка, че не е в състояние да допринесе за борбата им срещу бунтовниците, свързани с „Ал Кайда“ и „Ислямска държава“. „Организацията особено не успя да подпомогне тези държави в тяхната екзистенциална борба срещу тероризма и несигурността“, добави Абдрамане.
ECOWAS заявява готовност за „решение чрез преговори“
След като Буркина Фасо, Мали и Нигер обявиха незабавното си изтегляне, в неделя (28 януари) ECOWAS излезе с изявление, че е готова за „решение чрез преговори“. Трите държави са „важни членове на Общността“ и блокът „остава ангажиран с намирането на решение на политическата безизходица чрез преговори“, заяви ECOWAS. Организацията добави също, че „все още не е получила пряко официално уведомление“ от страните за тяхното напускане.
Борейки се за овладяване на джихадисткото насилие и бедността, режимите са имали обтегнати връзки с ECOWAS, особено след военните преврати, осъществени съответно в Нигер през юли миналата година (2023), Буркина Фасо през 2022 г. и Мали през 2020 г. Тогава трите държави бяха временно отстранени от западноафриканския блок, като Нигер и Мали бяха изправени пред тежки санкции.
През последните месеци те втвърдиха позицията си и обединиха усилията си в „Алианс на държавите от Сахел“. През септември Франция изтегли войските си от региона на Сахел, разположен по протежение на пустинята Сахара в цяла Африка, което засили опасенията от конфликтите, разпростиращи се на юг до държавите от Гвинейския залив – Гана, Того, Бенин и Кот д’Ивоар.
Руски войски се разполагат в Буркина Фасо
В края на януари, сряда (24/01/2024), в столицата на Буркина Фасо Уагадугу пристига контингент от руски военнослужещи, което изглежда е първото значимо разполагане на руски войски в тази западноафриканска страна, съобщават двама чуждестранни източници по сигурността в четвъртък (25/01/2024). Отношенията на ръководената от хунтата държава с Москва са в центъра на вниманието, откакто тя изгони френските войски в началото на 2023 г., подхранвайки спекулациите, че ще задълбочи връзките си с Русия в областта на сигурността, подобно на съседно Мали, където действат руски наемници от „Вагнер“.
Каналът „Африкански корпус“ в приложението за съобщения „Телеграм“, който твърди, че е свързан с руското министерство на отбраната, заяви, че група от 100 военнослужещи е отпътувала за Буркина Фасо, за да „гарантира безопасността на лидера на страната Ибрахим Траоре и буркинабския народ“. В близко бъдеще ще бъдат изпратени още 200 души, съобщиха оттам в сряда.
Снимки, публикувани в Телеграм в сряда от „Африканска инициатива“, прокремълска руска информационна агенция, която се занимава с африканските въпроси, показват мъже в армейски униформи, които разтоварват оборудване от самолет с руско знаме и размазан номер на опашката. Самолетът, изобразен на нажежения от слънцето асфалт, е Ил-76, който отдавна е работният кон на руската армия. От „Африканска инициатива“ съобщават, че снимките показват пристигането в Уагадугу на 100-те руски военнослужещи, които според тях ще обучават буркинските си колеги и ще помагат за патрулирането в опасни райони.
Разполагането ще увеличи опасенията на Запада относно разширяващото се влияние на Русия в региона на Сахел в Африка, където поредица от преврати доведоха до идването на власт на приятелски настроени към Москва хунти в Мали, Нигер и Буркина Фасо, променяйки облика на дългогодишния регионален конфликт с бунтовници, свързани с „Ислямска държава“ и „Ал Кайда“. Възможно е на хоризонта да се появи по-нататъшно сътрудничество, все пак военните лидери на Нигер и съседен Чад направиха отделни официални посещения в Москва през януари.
Вагнер, но под военен пагон
Под ръководството на своя основател Евгений Пригожин зловещата руска група наемници „Вагнер“ години наред „освояваше“ африканските минерални ресурси в няколко държави в замяна на защита на автократични правителства срещу техните военни, търговски и политически врагове. Вагнер очевидно изпълняваше ролята на пълномощник на Кремъл, прокарвайки външната му политика в Африка – главно като противодейства на западното влияние.
Смъртта на Пригожин в самолетна катастрофа, северозападно от Москва на 23 август миналата година (2023, след проваленият опит за преврат) промени динамиката, но не и основния план на играта. Кремъл постави наемниците на „Вагнер“ под контрола на Москва и ги прекръства на Руски африкански корпус. „Африканският корпус няма да се състои само от руски редовни военнослужещи; ще се запази логиката на наемничеството, което означава, че някои услуги ще се предоставят срещу заплащане, а някои от операциите ще останат тайни“, казва Джалел Харчауи, анализатор за Северна Африка в базирания в Лондон мозъчен тръст Royal United Services Institute. Наемническото подразделение в основата на групата Вагнер, която включваше няколко компании, работещи предимно в областта на минното дело, беше поставено под по-строг контрол от страна на руското военно разузнаване и сега се нарича Африкански корпус и де факто е в ръцете на военните (срещу които бе насочен преврата на Пригожин). Някои минни операции продължават, очевидно под ръководството на стария холдинг на Пригожин „Конкорд“, но вече под нов бранд и пряко подчинение на военните структури на Кремъл, които поставиха ръка на мулти милиардния Африкански бизнес.
Сърцевината на африканските операции на Wagner Group е Централноафриканската република (ЦАР), където тя подкрепя нестабилното правителство на Фаустин-Аршанж Туадера. В замяна на тази защита Вагнер получава достъп до значителни минерални ресурси, главно злато и диаманти, както и до твърда дървесина. В обширен доклад от миналата година, озаглавен „Сивата зона; военният, наемнически и криминален ангажимент на Русия в Африка“, Глобалната инициатива за борба с транснационалната организирана престъпност заяви, че Вагнер е „създал огромен отпечатък в икономиката на ЦАР“, което е равносилно на „завладяване на държавата“.
Първото дружество на Вагнер, което пристигна, бе Lobaye Invest през октомври 2017 г., като получава лицензи за добив на злато и диаманти на обширна територия в ЦАР. Същата година Вагнер просто завзема най-голямата златна мина в ЦАР в Ндасима, североизточно от столицата Банги, от законните собственици – канадската минна компания Axmin, съобщава The Wall Street Journal. На 17 март 2020 г. ЦАР официално предоставя разрешение за експлоатация на мината в Ндасима на компанията Midas Resources на Вагнер, а според доклада на The Grey Zone. Axmin все още се бори за компенсация. От ЦАР също така отнемат концесията за дърводобив в провинция Лобайе, притежавана от местно дружество и я предоставя на свързаната с Вагнер компания Bois Rouge.
В доклада се отбелязва, че местните жители твърдят, че наемниците на Вагнер и войските на ЦАР са изгонили насилствено локалните миньори от находищата, предоставени на Midas. Според американския новинарски сайт The Daily Beast това е продължило и при новото ръководство на Africa Corps.
Вторите по големина минни интереси на Вагнер са в Судан, където от 2017 г. той поддържа военно присъствие, главно в подкрепа на генерал Мохамед Хамдан „Хемедти“ Дагало, командир на безмилостните Сили за бърза подкрепа. В замяна на военната и политическата подкрепа дружествата на Wagner Group M Invest и Meroe Gold – последното вече преименувано на Al Solag – получават няколко концесии за добив на злато, главно в щата Речен Нил, се казва в доклада на The Grey Zone. В него се допълва, че чрез операциите си за тролене в социалните медии под егидата на Агенцията за интернет изследвания групата Вагнер е насочила дезинформацията си към продемократични групи.
Бившият президент Омар ал-Башир бе свален от власт чрез народно въстание (преврат) през април 2019 г. През октомври 2021 г. Абдел Фатах ал-Бурхан, ръководител на суданските въоръжени сили, възстановява пълното военно ръководство при друг преврат. Вагнер активизира отношенията си с „Хемедти“ Дагало – без съмнение, защото той има задушаващ контрол върху златодобива. Както и в ЦАР, войските на Вагнер са обвинени в масови убийства на занаятчии в района на Ум Дафук в Западен Судан, близо до ЦАР, през април и юни 2022 г.
„Сивата зона“заявява, че връзките на Вагнер с военните са му позволили да извършва мащабна контрабанда на злато, понякога с военни самолети. Обикновеният судански гражданин извлича малко, ако изобщо има нещо, от златните резерви на страната. Все още не е ясно как смъртта на Пригожин или ожесточената война, която избухна между Хемедти и Бурхан през април миналата година, се е отразила на минните операции на Вагнер.
Според „Сивата зона“ Midas Resources от ЦАР има връзки със свързани с Вагнер компании, базирани в Мадагаскар, най-вече Kraoma Mining, съвместно предприятие за добив на хром между държавната Kraomita Malagasy и Ferrum Mining, компания, за която се твърди, че е била собственост на Пригожин. Предполага се, че съвместното предприятие е създадено като споразумение „нещо за нещо“, което дава на Вагнер част от минералните ресурси на Мадагаскар в замяна на намесата му в президентските избори в страната през 2018 г. в полза на президента Андри Раджоелина. Преди изборите през 2023 г. отново се появяват непотвърдени съобщения – че руснаците отново предлагат на кандидатите за президент пари и услуги в замяна на концесии за минерални ресурси.
Западните разузнавателни служби следят отблизо новата граница на Русия – Сахел. Вагнер и Африканският корпус запълват вакуума във властта, оставен от оттеглящата се Франция – и други западни сили – след военните преврати в Мали, Буркина Фасо и Нигер. Мали е един от най-големите производители на злато в Африка и има важни запаси от сребро, манган, диаманти, литий и други редки метали. Правителството на Мали вероятно не може да си позволи да плаща на Вагнер, Африканския корпус в брой за военната си подкрепа в борбата с ислямистките и сепаратистките сили. Междувременно руски геолози са забелязани да проучват златните райони на Мали. През 2022 г. президентът на Гана, Нана Акуфо-Адо твърди, че военната хунта на Буркина Фасо е предоставила права върху златна мина на Вагнер в замяна на наемнически подкрепления срещу бунтовниците, но това не беше потвърдено.
Руска продоволствена дипломация
Два дни преди решението, в Петък (26/01/24) Буркина Фасо съобщава, че е получила 25 000 тона безплатна пшеница от Русия. Потвърждавайки новината в петък, един от министрите нарича доставката „безценен подарък“. Връзките между Москва и Уагадугу се засилват, откакто военните взимат властта с два последователни преврата през 2022 г. Миналия месец Русия отново отворя посолството си в Буркина Фасо, което бе затворено след разпадането на Съветския съюз.
В същото време Буркина Фасо се дистанцира от Франция и миналата година нареди на войските ѝ да я напуснат. Буркина Фасо е една от най-пренебрегваните кризи в света, твърдят хуманитаристи. По данни на ООН около една четвърт от всички деца под петгодишна възраст са със забавен растеж, а повече от три милиона души са изправени пред остър недостиг на храна. Западноафриканската държава се бори с продължаващо от години ислямистко въстание, което е принудило повече от два милиона души да напуснат домовете си. Всяко четвърто училище е затворено, тъй като е твърде опасно за децата да го посещават.
Русия е един от най-големите производители на зърно в света и според оценки на САЩ през тази финансова година се очаква да изнесе около 45 млн. тона пшеница. Изолираната европейска сила, осъждана от голяма част от международната общност за воденето на война в Украйна, се стреми да задълбочи съюзите си в Африка и на други места. По време на церемония в петък външният министър на Буркина Фасо Карамоко Жан Мари Траоре заявява, че пратката пшеница от Русия ще помогне на страната му да се насочи към „развиване на собствения си производствен капацитет, за да спрем веднъж завинаги зависимостта от храни от чужбина“.
Нанди Соме Диало, министър на солидарността и хуманитарните дейности на Буркина Фасо, заяви, че правителството е „възхитено“ и нарече доставката на зърно „безценен подарък“, от който ще се възползват вътрешно разселените и уязвими хора. Путин обещава да изпрати зърно на шест африкански държави – Буркина Фасо, Зимбабве, Мали, Сомалия, Централноафриканската република и Еритрея. Той също така обявява облекчаване на дълга на континента в размер на 684 млн. долара. Това също са държави, в които са били извършени преврати или които като цяло са нестабилни.
Руска ядрена дипломация
Миналото лято, Буркина Фасо подписва споразумение с Русия през юли за изграждането на атомна електроцентрала, която да увеличи енергийните ѝ доставки. По-малко от една четвърт от населението на страната има достъп до електричество. Въпреки растящото руско влияние в областта на икономиката, дипломацията и отбраната, Буркина Фасо, която е богата на злато и други полезни изкопаеми, отрича съобщенията, че е плащала на руски наемни бойци, като им е давала права върху мини в страната.
Руската стратегия
Руският лидер се опита да се възползва и от надигащите се в Африка панафрикански антиколониални настроения (подклаждани от руската пропагандна машина работеща изключително успешно в Африка), като цитира икони като Нелсън Мандела и се позовава на наследството на бившия египетски президент Гамал Абдел Насър и на убития конгоански лидер за независимост Патрис Лумумба. Част от по-широката стратегия на Москва в тази нова офанзива, във войната ѝ със Запада в Африка, е да заеме местата, от които съперниците ѝ са изхвърлени след военен преврат. Това се наблюдава в Мали и Буркина Фасо. По време на протестите в подкрепа на преврата в Нигер светът видя повторение на случващото се в осеяната с преврати Африка – протестиращи развяваха руски знамена и скандираха в подкрепа на Русия.
Как пропагандната машина на Русия променя разказа за Африка – „поробители и освободители“
„Хибридните“ инструменти за водене на война, включително пропаганда, измама и други невоенни тактики, се използват, за да се нарушат западните интереси на континента и да се поставят държавите и другите под влиянието на Москва. Чрез проруски настроени инфлуенсъри и хиляди онлайн тролове, използвайки смесица от истини, полуистини и теории на конспирацията, Русия успява изключително евтино да получи огромно влияние в прояденият от бедност и кризи Африкански континент. Кремъл използва разочарованието на континента и историческата солидарност със Съветския съюз, за да разпространи своите версии за история и събития, изключително успешна манипулация използвана в Източна Европа. Посредством купуването на определени „говорещи глави“ в медийното пространство (или в алтернативни социални медии), Русия успява да създаде желани настроения в определени общности, не само сривайки авторитета на Западните си конкуренти, но и създавайки благоразположение за установяване на приятелски диктаторски режими. Пропагандните разкази по естествен път проникнат сред населението. „Говорещите глави“ създават образите на неоправдани, низвергнати аутсайдери мъченици, кичещи се с аурата на герои, които пораждат несъзнателна емпатия сред недоволното население, като по този начин изключително ефикасно засяват внушенията на Кремъл. Това е много по-органично, защото това са реални хора ловко използващи езика на обикновените хора, професионално манипулиращи публиката, като крайният резултат за Африка е жесток военен режим спонсориран от Кремъл, с огромно обществено одобрение.
Адама Диабате, виден малийски (миналата година в Малта пристигат руски наемници по покана на правителството) медиен експерт, който има симпатии към Москва, казва, че руските военни „инструктори“, които са все по-видими в западноафриканската страна, се ползват със „100-процентово“ доверие от страна на населението. „До последния селянин в последното село, ако ги попитате кой работи в интерес на африканците, те ще кажат Русия“, казва той. „За по-малко от година новодошлите са направили повече за противодействие на джихадистките бунтовници, отколкото бившият колониален владетел Франция за почти десетилетие“, добави той. Мнението на Диабате е едностранчив разказ за събитията в страната, където руски наемници, са обвинявани от правозащитни групи в безразборни убийства.
Но проблемът излиза извън Мали и Африка, международната политика на Русия се радва на симпатии в голяма част от континента. Красноречива бе позицията на африканските нации относно нахлуването на Русия в Украйна – нарушение на международното право, което 26 африкански държави отказаха да осъдят в ООН.
Русия е улеснена от спомените за финансовата и военната подкрепа, която Съветският съюз е оказвал на африканските освободителни борби, поради което Москва все още е добре дошла в голяма част от континента. „Съветският съюз е създаден, за да свали царизма и стария феодален ред. Това е, което руският президент Владимир Путин представлява за много хора“, казва Тревор Мануел, бивш финансов министър на Южна Африка, която се въздържа да осъди нахлуването на Русия в Украйна. „Кремъл гледа на Африка като на все по-важен театър за проектиране на сила“, казва Самуел Рамани, автор на предстояща книга за участието на Русия в Африка. „Те работят със съществуващите автократи и създават авторитарен модел на стабилност, който приравняват с антинеоколониализъм.“
Централноафриканската република е една от страните, в които Москва упражнява контрол върху пропагандата. Русия се включи преди пет години, когато правителството в Банги се обърна към Москва с молба да помогне за победата над бунтовниците, които обсаждаха столицата. „В момента това е по-лошо от обикновена пропаганда – те оформят вътрешната политика на Централна Африка“, казва западен дипломат в ЦАР. „Пропагандата е организирана от Москва и е много добре направена“.
Междувременно в Мали, Русия успешно замъглява дебата за престъпленията след своята намеса. Проучване на Хюман Райтс Уоч установява, че седмици след пристигането си наемниците, действащи заедно с малийските войски, са екзекутирали около 300 души в град Мура, включително заподозрени джихадисти и симпатизанти. Камерън Хъдсън, бивш служител на ЦРУ, който понастоящем работи в мозъчния тръст „Център за стратегически и международни изследвания“, заявява, че във франкофонска Африка проруските настроения са обратната страна на силните антифренски чувства. „В Мали те описваха отношения, в които французите се държаха грубо с малийските си партньори, не споделяха разузнавателна информация, задълбочаваха племенните, регионалните и културните различия“, каза той за деветгодишната военна интервенция, която приключи с напускането на Франция миналата година. Анализаторите твърдят, че ако някои проруски разкази са се появили органично, то други са били манипулирани или подсилени от руски групи.
Meta, компанията майка на Facebook, има екип, който се занимава с разкриването на „координирани операции за влияние“, които използват фалшиви акаунти, за да създават илюзията за широко разпространени убеждения. Откакто Мета започва да издирва такива операции през 2017 г., тя заявява, че е открила около 150 мрежи по целия свят, от които 30 са насочени към Африка. Високият дял подчертава това, което според анализатори и дипломати е възгледът на Москва за континента – с 54 гласа в ООН, огромни запаси от стратегически метали и най-бързо растящото население в света – като централен в битката ѝ за контрол на глобалния разказ.
Ръководителите на Meta заявиха, че няколко от усилията, които прокарват определена линия, като същевременно прикриват истинския си произход, са свързани с Путин. В пропагандния разказ, вместо да бъде агресивна имперска сила, Русия е шампион на изоставащите страни срещу ръководената от САЩ хегемония. Путин прокара тази линия в една от официалните си речи по повод анексирането на четири региона в Украйна, в която обяви Запада за „расисти“, които третират по-бедните страни в Африка и другаде като „васали“.
Една от операциите за оказване на влияние, разкрити от Meta, е насочена към Судан. В доклад от 2021 г. компанията съобщава, че е премахнала мрежа, управлявана от местни судански граждани от името на лица, свързани с руската Агенция за интернет изследвания, базирана в Санкт Петербург ферма за тролове, финансирана от Пригожин (чиято дейност премина в ръцете на военните след неговата смърт), според американските власти. Мрежата за „чуждестранна намеса“ е включвала 83 акаунта във Facebook и 49 в Instagram, с общ брой последователи от почти 500 000 потребители. Те са разпространявали проруски и антизападни послания в момент на голяма нестабилност след свалянето на диктатурата на Омар ал-Башир. Съдържанието възхвалява Русия, представя някои лидери като пионки на САЩ и изтъква ползите от предложената нова руска военна база в Порт Судан.
Акаунтите също така популяризират руската щедрост. Размерът на помощта, предоставяна от Москва, е незначителен в сравнение с този на много западни държави, но в онлайн съдържанието се появяват изображения на помощи, украсени с руското знаме и арабски текст, който обявява „От Русия с любов“ и „С любезното съдействие на Евгений Пригожин“. Историите са възприети от суданската информационна агенция „Суна“ и разпространени в цялата страна.
Теса Найт, която разследва мрежи за дезинформация в DFRLab, заявява, че руските групи предпочитат да работят с местно съдържание, тъй като е по-трудно да се създадат убедителни материали на чужд език. Някои проруски материали в Судан се появяват на арабски език с грешки, които изглеждат така, сякаш са били преведени през Google Translate, добави тя.
Мрежите за дезинформация също са обвинявани, че разпространяват собствено антизападно съдържание. Миналата година Франция установи нещо, което според нея е било опит за инсцениране на фалшиво „клане“ в Мали. Тя публикува кадри на войници, които определи като принадлежащи на „Вагнер“, които погребват трупове в пясъка пред военна база, наскоро освободена от френските войски. Франция заявява, че кадрите трябва да бъдат споделени в интернет, а нейните войници да бъдат подведени под отговорност. DFRLab заявява, че кадрите показват промяна в цвета на пясъка след напускането на френските войски, и добави: „Каквото и да се е случило (в базата), то се е случило, след като (французите) са я напуснали.
Новопридобитото влияние на Русия в ЦАР означава, че всеки в Банги, който се противопоставя на Москва, бързо е бил затворен, казва Ролан Маршал, френски експерт по региона във френския университет Sciences Po. Критиците на проруската позиция са били отвличани, а президентът Фаустин-Аршанж Туадера е бил на практика държан като „затворник“ от охраната на Вагнер, изпратена да го защитава, казва Маршал. Но Блез Дидасиен Косимачи, про московски коментатор в ЦАР, който отрича твърденията на западното разузнаване, че е финансиран от Русия, каза: „Хората говорят, че руснаците убиват хора и не спазват човешките права – това са глупости“. Членовете на неговата 45-хилядна политическа групировка Plateforme de la Galaxie Nationale Béafrika понякога носят тениски с надпис „Je suis Wagner“, което означава „Аз съм Вагнер“. Според един от редакторите на радиостанцията, Москва финансира и радио Lengo Songo на ЦАР. Навлизането на интернет в страната е слабо и радиото продължава да бъде влиятелно. „Плаща Руската федерация“, казва редакторът, говорейки при условие за анонимност. „Голяма част от финансирането ни идва от посолството. Те имат делегат, който идва и проверява съдържанието.“
Макар че опитите на Русия да разпространи своята версия за събитията в Мали са по-скорошни, те се оказват ефективни. Камиса Камара, министър в малийското правителство, което бе свалено с преврат през 2020 г., заявява, че пропагандата подхранва изкривената представа, че Франция е подвела Мали и че Русия се е притекла на помощ. „Ако Франция не беше дошла да спаси Мали от терористичната заплаха, половината страна щеше да падне в ръцете на джихадистите. Това е просто факт“, каза Камара. Но за Диабате френската намеса се оказва провал. „Единствената страна, която наистина се бори срещу терористите в света днес, е Русия“, каза той. Отхвърляйки критиките към новата посока на Мали, той добави: „Искам западните държави да спрат да ни тормозят за Вагнер. Те трябва да спрат да не уважават африканците.“
Християнството като пропагандно оръжие
Руската православна църква (РПЦ). РПЦ е тясно свързана с Кремъл и действа в съответствие с външната политика на Москва, като насърчава държавната идеология в страната и чужбина. През декември 2021 г., малко преди руското нахлуване в Украйна, бе създаден Африканският патриаршески екзархат като екзархат на РПЦ на континента. Изявление на Волоколамския митрополит Иларион, ръководител на Отдела за външно църковни връзки (ОВЦВ) на Руската православна църква, е показателно за дневния ред на църквата: „Християните в Африка трябва да бъдат защитени от Русия и Руската православна църква!“.
Владимир Путин стратегически използва Руската православна църква, за да разшири влиянието си в Африка, като насърчава традиционното християнство, семейните ценности, противопоставя се на абортите и отхвърля еднополовите бракове. Русия се опитва да очарова Африка за политическа подкрепа в ООН и достъп до стоки и ресурси, като злато от Судан или уран от Нигер. Подходът на Русия към Африка е многостранен и стратегически, като включва дипломатически програми, икономически партньорства, хуманитарни и културни програми, в това число военни дейности и дейности за развитие. През последните две години Руската православна църква разширява дейността си в Африка, откривайки повече от 200 енории в 25 африкански държави.
Руската патриаршия е създадена в рамките на юрисдикцията на Александрийската гръцка православна патриаршия, която осъжда отделянето от нея и де факто прякото подчинение на Кремъл като форма на неоколониализъм. Патриарх Кирил твърди, че Александрийската патриаршия е загубила своята легитимност чрез политически маневри, продиктувани от решението на Александрия да признае независимостта на Украинската православна църква. Александрийският патриарх Теодор II също излиза с изявление срещу патриарх Кирил, в което твърди, че той разделя вярващите чрез остри политически изявления и няма право да „подвежда Христовото паство по политически въпроси“. Кирил в отговор осъжда Александрийската патриаршия като корумпирана и деградирала и твърди, че Александрийската патриаршия лишава африканците от духовно ръководство.
Стремежът на Русия да поддържа благосъстоянието на африканците е различен, като Кирил казва на африканските свещеници и вярващи да променят верността си от Александрия към Москва и им обещава социални помощи, инфраструктура, училища и болници. Този подход има за цел да изиграе ролята на нуждите и благосъстоянието на африканците, тъй като Руската църква обещава да помага при тежки политически условия, като например прекъсване на връзките със западни държави и институции.
Следването на духовното ръководство на Москва означава и приемане на политическия дневен ред на Кремъл. Кирил твърди, че Александрийската патриаршия ще доведе тялото на вярващите в западната сфера на влияние, докато собствената му програма засилва амбициите на Москва в Африка и твърди, че като търсят тесни връзки с Московската патриаршия, африканските страни могат да се предпазят от външен натиск.
Централноафриканската република служи като пример за подхода на Московската патриаршия към Африка, където висш духовник премина от Александрия към Москва, а Кремъл щедро възнаграждава това с нови училища и инфраструктура. Притесненията на патриарх Теодор II са политически, тъй като се опасява, че руското влияние в Централноафриканската република може да се разпространи и в други страни с православни вярващи.
Какво губи ЕС
Нигер, Мали и Буркина Фасо се присъединиха към лидерите на своите хунти, за да отпразнуват решението на френския президент Еманюел Макрон да изтегли войските си от Нигер, считайки го за победа срещу неоколониализма.
Нигер е последната стратегическа база за западните сили, участващи в борбата срещу вдъхновените от ислямистите бунтове в региона. Преди Нигер френските войски бяха изхвърлени от Мали и Буркина Фасо, които след това влошиха условията за сигурност на своите територии. И в двете страни също има военни режими. Реакцията на Франция към превратите в бившите ѝ колонии разпалва антифренски настроения, което отслабва влиянието ѝ на терен. В тези страни много граждани смятат, че западните сили, и по-специално Франция, подклаждат конфликтите. Това мнение е още по-силно след кризата в Нигер, където Франция е обвинявана, че контролира огромните уранови ресурси на страната, за да задоволява енергийните си нужди, докато страната-източник няма надеждно електроснабдяване. За Европейския съюз, в който членува Франция, трите държави са от решаващо значение за филтрирането на нелегалните мигранти, които се насочват към Европа през опасни маршрути в пустинята Сахара.
Русия се разпростира в Африка
Посещението на заместник-министъра на отбраната на Русия в Либия в края на Януари 2024 година – четвъртото за последните шест месеца – показва колко силно Москва желае да превърне африканската държава в още едно стъпало за влияние в региона, смятат анализатори. Руският служител Юнусбек Евкуров е в Бенгази, за да се срещне с военачалника на Източна Либия, генерал Халифа Хифтер и да подобри връзките, създадени през 2020 г., когато руската наемническа организация „Вагнер груп“ помогна на Хифтер в неуспешния му опит да свали от власт подкрепяното от ООН правителство, управляващо Западна Либия.
В Източна Либия, където според анализатори руските военнослужещи наброяват между 800 и 1000 души и има въздушни бази, като Ал-Джуфра, които осигуряват междинно кацане на руски военни полети, преди да се отправят на юг към други държави, включително Централноафриканската република, където Москва помага на правителството в борбата с бунтовниците. Тъй като френското влияние на континента намалява, Русия ухажва лидерите на неотдавнашните военни преврати в Нигер и Мали, които Евкуров посети миналия месец и Буркина Фасо, която наскоро заяви, че е получила 25 000 тона безплатна пшеница от Русия.
Освен че се стреми към Източна Либия като трамплин към Африка, Русия обсъжда и използването на крайбрежния град Тобрук като база за военни кораби. Този достъп би осигурил на Русия още една средиземноморска военноморска база, която да се прибави към двете й пристанища в Сирия – Тартус и Латакия. „Едно потенциално съоръжение за военноморска база в Либия може да помогне на Русия да увеличи позициите и влиянието си в Северна Африка“, казва Ник Чайлдс, морски анализатор в мозъчния тръст „Международен институт за стратегически изследвания“ в Лондон. „По отношение на военноморските сили в Средиземно море много ще зависи от това какви съоръжения са реално налични и дали Русия ще има възможност да ги развие, за да поддържа по-широк спектър от средства, включително подводници.“
„Ако това е така, това би могло значително да повиши способността ѝ да поддържа надежден военноморски потенциал в региона“, добавя той. Но ако съоръженията в Либия се окажат ограничени, това би отразило затрудненията на Русия в Сирия, където военноморските ѝ сили не могат да извършват „задълбочен ремонт и поддръжка“, отбеляза той.
Умберто Профацио, специалист по Северна Африка в IISS, обясни, че „Тобрук е дълбоководно пристанище и би предложил на Русия триангулация между него, сирийските пристанища и пристанище Судан“. Русия води преговори за изграждане на военноморска база на Червено море в Судан. В замяна на това, че ще позволи на Москва да използва въздушни бази и пристанища, Хифтер ще очаква руския персонал да продължи да оперира със системите за противовъздушна отбрана в страната като защита срещу военното присъствие на Турция в Западна Либия.
„През 2022 г. Хифтер блокира добива на петрол в Източна Либия и не иска да се притеснява от турските безпилотни самолети, ако опита това отново“, казва Харчауи. „През 2022 г. руснаците също така свалиха американски (дрон) Reaper над Бенгази“.
Наскоро САЩ се опитаха да отблъснат Хифтер от влиянието на Русия, но това не мина гладко. Генерал Майкъл Лангли, ръководител на Африканското командване на САЩ, посети Либия през септември, само за да може Хифтер да направи посещение в Москва през същия месец. Четири дни след пътуването на Юнкерев до Либия, през декември руски товарен самолет Ил-76 беше унищожен във военновъздушната база Ал-Джуфра – вторият подобен инцидент за една година. „Ако САЩ правят това, може би това е начин да навредят на Русия, без да навредят на Хифтер“, казва Харчауи. „Проблемът е, че руснаците може да са решили, че загубата на два товарни самолета за една година е цена, която си струва да се плати за присъствието им в Либия.“
Сенегал е следващият
Продължаващата изборна криза в Сенегал дестабилизира ключов демократичен съюзник на САЩ в размирната Западна Африка, което заплашва да отслаби още повече позициите на Америка в региона. Оспорваните избори и продължаващата липса на икономически перспективи за сенегалската младеж вероятно ще подкопаят демократичната легитимност в Сенегал и ще увеличат политическата нестабилност през следващите години. Русия се възползва от възхода на авторитарните режими, възникнали в резултат на ерозия на демокрацията и нестабилност в други западноафрикански държави, за да се утвърди в региона. Свързаните с „Ал Кайда“ бойци в Западно Мали също биха могли да се възползват от нестабилността и да разширят дейността си в Сенегал, което допълнително би дестабилизирало страната и би създало повече възможности за сътрудничество с Русия в областта на сигурността. Малко вероятно е високопрофесионалната армия на Сенегал да извърши преврат, за да се възползва от размириците, но множеството преврати в Африка от 2020 г. насам подчертават риска от подобно събитие.
Изборната криза в Сенегал рискува допълнително да отслаби позициите на Америка в региона. Държавните избирателни органи забраниха на двама водещи опозиционни кандидати да участват в изборите на 21 януари, а правителството отложи изборите, насрочени за 25 февруари, за 15 декември. Президентът Маки Сал заяви, че отлагането ще даде възможност на правителството да отговори на опасенията относно опозиционните кандидати. Политически анализатори обаче подозират, че президентът се опасява от победа на опозицията, тъй като определеният от него наследник изостава в социологическите проучвания, а вторият му избор е един от забранените кандидати. Националното събрание одобри и мярка, която позволява на Сал да остане на поста си след изтичането на конституционно определения му мандат на 2 април до встъпването в длъжност на неговия наследник.
Националното събрание одобрява отлагането на изборите и удължаването на мандата и след като жандармеристите принудително извеждат опозиционните депутати от събранието, тези действия предизвикват широкомащабни протести и арести на няколко демонстранти, включително кандидат за президент, който участва в отложените избори. Правителството също така прекъсва сигнала на телевизионните канали и приемането на интернет, за да потисне координацията на протестите. САЩ и регионалният западноафрикански политически блок директно осъждат отлагането, докато ЕС и Африканският съюз призовават изборите да се проведат възможно най-скоро.
Сенегал е ключов партньор на САЩ в Западна Африка и една от най-стабилните демокрации в Африка и за първи път отлага избори от получаването на независимостта си през 1960 г. Сенегал има и една от най-професионализираните и аполитични армии в Африка. Тези характеристики карат Съединените щати да развият тесни военни и държавни връзки със страната. Африканското командване на САЩ редовно провежда съвместни тренировъчни операции със сенегалските сили, а Съединените щати инвестират значителни средства в демократични програми за укрепване на сенегалската демокрация.
Отлагането на изборите е последният момент от бурния период за демокрацията в Сенегал през втората половина на втория мандат на президента Сал. През юни 2023 г. правителството осъди основния съперник на Сал в опозицията Усман Сонко по обвинения в клевета и „корумпиране на младежта“, което му попречи да участва в предстоящите избори. Поддръжниците на Сонко и правозащитните организации нарекоха обвиненията политически мотивирани. След това през юли 2023 г. правителството насилствено разпусна опозиционната партия на Сонко. Правозащитни организации също така обвиниха Сал в репресии срещу протестите и медиите, с множество масови арести на протестиращи и спиране на интернет. Твърди се, че Сал е обмислял да се кандидатира за противоконституционен трети мандат, докато не обяви официално, че няма да го направи през юли 2023 г., след като протестите заради опасенията, че цели да удължи престоя си на поста, прераснаха в насилие.
Икономиката на Сенегал също е изправена пред остри предизвикателства на фона на тези политически сътресения. При управлението на Сал икономиката бележи стабилен растеж благодарение на петролната и газовата промишленост, но перспективите пред нарастващото младежко население на Сенегал са неясни. Младежката безработица е дългогодишен и нарастващ проблем, правителството подкрепя различни мерки за справяне с високата младежка безработица от 2006 г. насам. В момента младежката безработица е 20 %, въпреки тези усилия, а повече от 100 000 младежи навлизат в работната възраст всяка година, тъй като приблизително половината от населението е под 18 години. Климатичните промени също допринасят за увеличаване на крайбрежните наводнения и сушите във вътрешността на страната, заплашвайки националната икономика, в която 75 % от хората изкарват прехраната си от риболов и земя.
Оспорваните избори и продължаващата липса на икономически перспективи за сенегалската младеж през следващите години вероятно ще подкопаят още повече вярата в демокрацията в Сенегал, както и в цяла Западна Африка, което ще доведе до засилване на политическата нестабилност. Първоначалният преврат в Мали през 2020 г. последва петмесечни ненасилствени протести, които призовават непопулярния президент, подкрепян от Франция, да подаде оставка заради корупцията и нарастващата несигурност. Първият от двата преврата в Буркина Фасо през 2022 г. също получава обществена подкрепа и се случва след нарастващи протести заради засилващата се несигурност. Проучванията на общественото мнение показват рязък спад на подкрепата за демокрацията в Буркина Фасо и Мали преди превратите и засилени провоенни настроения, след като в страните се установяват общо взето популярни военни хунти.
Сенегал има много по-силни демократични институции и не е изправен пред същите предизвикателства в областта на сигурността, но сенегалските граждани все повече се разочароват от демокрацията в страната. Делът на сенегалците, които казват, че са доволни от начина, по който функционира демокрацията в страната, е намалял от 64% през 2014 г. на 48% през 2022 г., въпреки че 84% от анкетираните заявяват, че предпочитат демокрацията пред всяка друга система. Тази тенденция е съпътствана от рязко нарастване на броя на гражданите, които смятат, че президентът пренебрегва законите и съдилищата на страната, което скача от 19% през 2017 г. на 57% през 2022 г. Повечето сенегалски граждани от всички възрасти определят икономиката като най-важния си проблем и заявяват, че правителството не прави достатъчно, за да осигури работни места. Ерозията на демократичната легитимност в Буркина Фасо, Мали и в по-малка степен в Сенегал подчертава значението на това правителството да осигури демократични дивиденти – работни места, сигурност, отчетност, правосъдие, обществени услуги и други резултати, които представляват ефективно управление – които осезаемо да подобрят живота на гражданите, за да се спечели подкрепа за демократичните институции.
Антифренските настроения са налице в Сенегал. През 2021 г. повече от половината сенегалски граждани смятат, че френското влияние върху страната е негативно, докато само 17-20% смятат подобно нещо за влиянието на Китай, Русия или САЩ. Опозиционният лидер Сонко също набира популярност с платформата на антифренски икономически политики и е известен привърженик на лидера на малийската хунта. Арестът и дисквалификацията на Сонко ще затвърдят възгледите на неговите поддръжници и ще подкопаят вярата им в демокрацията, засилвайки антифренските и авторитарните течения в Сенегал.
Свързаните с Ал Кайда бойци в Западно Мали биха могли да се възползват от продължителната нестабилност в Сенегал, за да установят оперативна база в Източен Сенегал. Филиалът на Ал Кайда в Сахел – Jama’at Nusrat al Islam wa al Muslimeen (JNIM) – се възползва от свръхнатоварените и разсеяни сили за сигурност след превратите в Буркина Фасо, Мали и Нигер, за да укрепне и да се разшири. От 2020 г. JNIM укрепва в Западно Мали и утроява броя на нападенията в малийския регион Kayes – който обхваща 260 мили от източната граница на Сенегал – през 2023 г. в сравнение с предишни години.
Съществуват индикатори, че JNIM има способността и намерението да действа в източната част на Сенегал. Бойците на JNIM вече са установили икономически връзки през границата, тъй като редовно отмъкват добитък, предаван на контактни лица, които го продават от сенегалската страна на границата. сенегалски цивилни също пътуват на изток, за да се присъединят към салафитско-джихадистките групировки от началото на въстанието през 2012 г., което допълнително повишава риска от репатриране с цел създаване на местни сенегалски клетки. През 2021 г. сенегалските власти ликвидираха клетка за подкрепа на JNIM от сенегалската страна на границата, което показва желание да се създаде поне тилова база за подкрепа в Сенегал.
Разширяването на дейността на JNIM в Сенегал би предоставило на Русия възможности за засилване на връзките в областта на сигурността със Сенегал, както това се случва с други западноафрикански държави. Сенегал не е изправен пред същите предизвикателства в областта на сигурността като централните държави от Сахел, което понастоящем ограничава потенциала за руско участие. Буркина Фасо, Мали и Нигер са епицентърът на регионалното салафитско-джихадистко въстание и ангажиментът им с Русия е съсредоточен върху заместването на западната военна подкрепа. Това води до споразумения в областта на отбраната и разполагането на финансирани от Кремъл наемници от групата „Вагнер“ в Мали през 2021 г., контролирани от Кремъл наемници от Африканския корпус в Буркина Фасо през 2024 г. и текущи дискусии за разполагането на руски наемници в Нигер.
Малко вероятно е високопрофесионалните въоръжени сили на Сенегал да извършат преврат, за да се възползват от размириците, но поредицата от преврати в Западна Африка от 2020 г. насам подчертава този риск. Сенегал е създал професионална и аполитична военна култура след получаването на независимостта през 1960 г. Армията остава извън настоящия политически спор и през март 2023 г. публикува публично изявление, в което изисква от политиците и гражданското общество да държат въоръжените сили настрана от политическите дебати. Сенегал също така няма президентска гвардия или специални части. Този тип елитни части са били основни поддръжници или ръководители на преврати в Буркина Фасо, Габон, Гвинея и Нигер, където са се опитвали да защитят личните си икономически и политически интереси. Жандармеристите охраняват важни институции, а началникът на жандармерията сменя тези длъжности на всеки две до три години, за да гарантира, че нито президентът, нито отделни жандармеристи могат да злоупотребяват с постовете.
След 2020 г. обаче други оспорвани избори и непопулярни номинално демократични лидери на континента са подтиквали към преврати. Габонските военни свалят дългогодишния лидер на страната, спечелил съмнително изборите през 2023 г. Пучовете в Буркинабе и Мали свалят непопулярни демократични лидери въпреки законните им избори. В превратите в Буркина Фасо, Гвинея, Мали и Нигер участват и военни, обучени на Запад, което показва, че западното обучение не прави армията неуязвима за преврати. По време на интервю, в което се обсъждат силните институции на Сенегал, бившият началник на щаба на сенегалските въоръжени сили отбелязва, че войниците „трябва да вярват, че техните лидери са избрани по прозрачен и политически начин“, за да приемат демократичния контрол върху политическите лидери, което показва, че сенегалските военни рискуват да се политизират, ако другите демократични институции ерозират.
Материалът е любезно предоставен от Angel Analytical London и е изготвен е от Илиян Кузманов, журналист и анализатор, изследващ процесите в Русия и Африка. Подробна методология и данни се предоставят при поискване.
