Лидерите на Групата на седемте богати демокрации се караха в събота как изрично да увещават Китай за правата на човека в предстояща съвместна декларация.
На частни срещи, публични изявления и основни брифинги с репортери, всяка държава изтъкна позицията си през втория ден от годишната среща на върха на Г7, проведена тази година в Югозападна Англия.
САЩ излязоха по-рано, като заявиха пред репортери, че ще имат приоритет, като в текста посочват принудителния труд от Китай към уйгурите и други малцинства в Синдзян. А Канада публично изрази желанието да изброи имената на двама граждани, които Пекин задържа в отговор на ареста на Канада на изпълнителния директор на Huawei.
„Тази сутрин трябваше да навлезем малко по-дълбоко в някои от по-предизвикателните елементи в рамките на Г7, позиционирайки колко трябва да се приложи натиск и да дали да се назоват някои от действията, които Китай предприема“, каза висш служител на американската администрация.
Докато САЩ и европейските им съюзници са единодушни относно необходимостта да се справят агресивно с поведението на Китай в областта на правата на човека – дори съвместно да санкционират страната през март заради отношението й към уйгурите в Синцзян – те се разминаха в това каква реторика да използват спрямо Пекин, понякога поради различни икономически съображения.
Например ЕС преди това сключи инвестиционна сделка с Китай, въпреки че по-късно постави споразумението на изчакване на фона на нарастващото напрежение с Пекин.
Според високопоставения служител на американската администрация Франция подкрепя широко отделянето на Китай заради практиките му на принудителен труд, но дипломатите от ЕС, Германия и Италия са по-колебливи.
Германският канцлер Ангела Меркел заяви, че дискусиите за Китай са „много увлекателни и интересни“ и подчерта нейното мнение, че Г7 трябва да се стреми да постигне баланс.
