Диего Армандо Марадона е жив и здрав и пече пици до Неапол

0

38-годишният италианец прегръща идола си в телевизионно предаване

Всеки път, когато Диего Армандо Марадона Молика отиде в банката, на лекар, в полицията или на което и да е обществено гише, и покаже личната си карта, трябва да разказва минимум по 15 минути историята на името си пред изумения служител и опашката от чакащи. 38-годишният италианец, който живее в Боскореале, 25-хилядна община до Неапол, още от малък е свикнал да обяснява и да отговаря на всякакви въпроси около името и фамилията си. Въпреки че той е пицар и в миналото работел все неща, заради които нямал време да ходи на стадиона, футболът е нещото, което го съпътства навсякъде.

Духът на аржентинския гений на топката още броди из Неапол и десетки години след неговия период в местния „Наполи“.

И днес обаче „децата“ на Марадона продължават да напомнят на всички за златния му период в града под Везувий. Както разказва репортаж на в.“Република“, в седемте години между 1984 и 1991-ва, когато латиноамериканецът носеше небесносинята фланелка на клуба, общо 515 момчета в града са кръстени Диего, 12 – Диего Армандо, а едно – с личното име Диего Армандо Марадона. Така един общински служител от местното градче Боскореале решава да отдаде тотално чест на идола си. Когато отива в общината, за да запише новородения си син, колегите му го питат дали е сигурен в избора си. Той отговаря убедено, че не само е сигурен, а и че не иска запетайки между Диего, Армандо и Марадона, което значи, че те са едно цяло име. Така нещата трябвало да се направят перфектно.

Диего Армандо Марадона Молика се ражда в намиращaта се в Неаполския залив 40-хилядна община Торе Анунциата на 24 юли 1985 г. Веднага щом кръщава сина си по този начин, бащата,страстен футболен запалянко, отива под прозорците на истинския Марадона, за да иска от него да стане кръстник на детето му. През неаполитанския си период футболистът живее в къща в прелестната крайбрежна зона на Неапол Позилипо. Мечтата на щастливия баща не се сбъдва. Двамата Марадоновци обаче ще срещнат много години по-късно, когато предаване на италиански телевизионен канал решава да ги събере в студиото си. Така неаполитанецът и аржентинецът се запознават за пръв път на живо за радост на публиката.

Още от малък италианецът е свикнал приятелите му да го наричат Диего, макар че не са малко и тези, които се обръщат към него дори с цялото му име. Много от съседите, които познават прекрасно историята му, пък го наричат Марадона. Не липсват обаче и куриози –като например с карабинерите и полицаите, които го спират за проверки. „Какво мога да направя на човек, който се нарича Диего Армандо Марадона!“ е коментарът на властите в тези случаи. Митът за аржентинския футболист отваря врати на всички нива и днес, десетилетия след спечеленото два пъти скудето от „Наполи“.

Фамилното име на неаполитанеца пък е Молика, в превод – троха, което „обяснява“ и занаята му, свързан с правене на пици. Днес 38-годишният мъж има пицария „Ил Вулкано“ в Боскореале. Като малък се пробва да рита топка, но започва да работи рано, още като много млад, така че футболът не влиза в живота му. Занимава се все с неща, които го държат далече от стадиона.

Въпреки „тежестта“ на името си, неаполитанецът не се притеснява от отговорността, легнала на плещите му, даже напротив – доволен е. Името му носи щастие, заради него той среща и се запознава с много хора. Единствените проблеми възниквали, когато например на чекове не било изписвано цялото му име, а например само Диего Марадона Молика, поради което в банката не искали да му ги осребрят.

Италианецът е посветил на футболния си идол и голяма татуировка на дясната си ръка, с която вкарва пиците в пещта. Огромен надпис под лика на Марадона цитира думите му: „Имам две мечти. Първата е да играя на Световната купа, втората е да я спечеля“.

Един от най-хубавите моменти в живота на италианеца е безспорно срещата му с идола Марадона през 2007 г. Футболистът си спомнял за някои детайли от онзи период, когато бащата на детето го кръстил по този начин. Неаполитанският и аржентинският Марадона се прегръщат много пъти в телевизионното студио, емоциите са силни, „не могат да се разкажат“, както казва италианецът. Той смята, че футболистът минал неизбежно през най-различни ситуации в живота, които го подтикнали към грешки. „В крайна сметка обаче всички можем да сгрешим“, оправдава идола си италианецът.

Когато аржентинецът умира, кръстеният на него неаполитанец изпитва безкрайна тъга. „Спомням си добре – беше един сив и мрачен ден. Обади се баща ми и ми каза – Диего умря. За мен беше така, сякаш губех свой близък, сякаш губех част от мен самия. Марадона е все още тук, достатъчно е да се разходите из Неапол. Не съществува улица, зона, където да няма стенопис или рисунка на стената с неговия лик. Марадона е навсякъде“.

Италианското приключение на аржентинеца продължи 7 години

На 5 юли 1984 г. Диего Армандо Марадона е представен официално на стадиона „Сан Паоло“ в Неапол,където го аплодират 80 хиляди фенове. Всеки от тях е платил преди това символичната сума от 1000 лири (около 50 евроцента), за да го види. През първата година от играта на аржентинеца „Наполи“ стига до средата на класацията в калчото. На следващата година става трети. Под ръководството на треньора Отавио Бианки клубът печели първото си скудето в историята – това е през 1986-87. Той бие след 32 години „Ювентус“ на стадиона в Торино. „Наполи“ печели и третата си Купа на Италия, побеждавайки във всичките 13 мача. Спечелването на шампионата и на Купата на Италия едновременно до тогава се е удавало в историята само на „Торино“ и „Ювентус“. В сезона 1987-1988 „Наполи“ губи първенството на шампионата от „Милан“. Марадона обаче е голмайсторът с 15 гола в шампионата.

През 1989г. „Наполи“ отново е на косъм от първенство в скудетото, но в крайна сметка остава втори след „Интер“. Отива на финала на Купата на Италия и печели Купата на УЕФА.

След лятото на 1989 г. Марадона е почти готов да се премести в „Олимпик Марсилия“ – подписва договора си, но президентът на „Наполи“ Корадо Ферлаино блокира сделката. През сезона 1989-1990 Албертино Бигон сменя на треньорския пост Бианки. Марадона не играе през първите срещи и е заменен от Джанфранко Дзола.След това обаче аржентинецът се връща отново на терена, а отборът печели първото място в шампионата.

Сезонът 1990-1991 започва с победа в Италианската Суперкупа в мач срещу „Ювентус“с резултат 5:1. На 17 март 1991г. приключва италианското футболно приключение на Марадона след антидопингов контрол в края на мача Наполи-Бари. Той показва употребата на кокаин от страна на аржентинеца.

Сантименталният живот на аржентинеца е също толкова бурен, колкото и футболният. Той има 11 деца от различни жени, и само 5 са признати приживе от него. Един от синовете му е Диего Армандо младши, роден в Неапол през 1986 г. от 22-годишната тогава Кристиана Синагра. Бащинството над момчето обаче се потвърждава от Съда едва през 1993 г., защото Марадона не иска да си разваля отношенията с тогавашната си съпруга Клаудия Вилафане, от която има две дъщери. Среща се с италианския си син за пръв път през 2003 г. 

Капитанът на “Наполи” Марадона с италианската Суперкупа през 1990 г. СНИМКА: Уикипедия
Капитанът на “Наполи” Марадона с италианската Суперкупа през 1990 г. СНИМКА: Уикипедия

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече