Подкрепям идеята за доброволни отряди, бих оглавил такъв, но с проверени хора, споделя бившият служител на Специализирания отряд за борба с тероризма в днешния брой на в. „Телеграф“.
Г-н Янкулов, залавяте все по-често големи групи бежанци в гората край Ихтиман. Какъв е профилът им?
Първо искам да ви кажа, че не приемам думата бежанци, защото бежанецът тръгва със семейството, с документите, със семейни снимки, покъщнина. Това са мигранти. Влизат без документи, с фалшива самоличност, представят се с различни имена и от различни държави. В случая търсят конфликтните точки, за да могат да ги приемат като бежанци и да получат съжаление. Представят се за други хора, разбирате ли, и винаги казват, че са от Сирия и Афганистан. Повечето вече са афганистанци. Що се отнася до профила – млади момчета, всичките са под 25 години. Тренирани са, жилави, здрави. Изглеждат уморени, но предвид факта, че са минали толкова много километри в трудни условия, са в доста добра кондиция и физическо състояние. Корави са. Държат на по-сериозно отношение.
В какъв смисъл държат на по-сериозно отношение?
Дори да бъдат принудени със сила да изпълнят някои разпореждания, се усеща, че са жилави и корави, а не тийнейджъри като нашите – да стоят над компютрите. Натренирани и калени са.
Искате да кажете, че като ги респектирате с пистолета, не се плашат и са виждали оръжия?
Абсолютно. Не ги е страх. Изпълняват, но в никакъв случай не са безобидни. Моят апел е към хората, защото много им съчувстват, да ги приемат като врагове. Ако се докаже действително, че са свестни момчета, за такива, каквито се представят – ок, но в повечето случаи това са бойци, и то калени.
Виждали ли сте във вашия район групи, в които има жени и малки деца, които видимо бягат от войната?
Виждал съм такива само в Харманли, настанени в центъра. Те действително са с деца, с покъщнина. Това са бежанци. А в моя район съм срещал само такива – млади, сами, без багаж, без жени и малки деца.
И могат да оцеляват по няколко нощи в гората при всякакви условия?
О, да, пример е втората група, която открих в края на юли. Ако помните, времето беше много лошо тогава. Имаше бури, дъждове, градушки. Те бяха оцелели два дни само на диви плодове, без екипировка, без връхни дрехи. Друго, което ми прави впечатление, е, че са без образование повечето, нямат трудови и хигиенни навици. Но пък разбират от оръжие. Съвсем различна култура имат от нашата.
Загатнахте, че има канал през Ихтиман и ловното стопанство, което охранявате. Откога смятате, че се е активирал?
Имаше индикации още в края на зимата. Срещал съм коли, и то луксозни, с хасковска регистрация, което ме навежда на мисълта, че са съгледвачи. Пробват маршрутите. Едните дори ги помислих за бракониери и ги гоних в продължение на 20 км. Успях да им запиша номера и марката на автомобила, подадох ги, но по-нататък как са отреагирали службите не знам. От началото на юни има много мигранти.
Какво означава това според вас? Охранява ли се добре границата ни, тъй като всички експерти алармираха, че ще има огромен мигрантски натиск, или трябва да се подобри още?
Факт е, че натискът се засилва през летните месеци. Факторите са два. Първият е, че времето е топло, реките се отдръпнаха, а знаете, че мигрантите минават през Марица. Няма сняг, времето е удобно за преходи. Другият фактор е, че паднаха рестрикциите в Турция вследствие на коронавируса. Там имаше пълен локдаун, имаше вечерен час. Беше забранено движението на хора и автомобили. Сега тези мерки отпаднаха в голямата си част, което улеснява придвижването на мигрантите и на турска територия. А що се отнася до охраната на границата ни според мен има къде да се подобри и какво още да се желае.
Има пробойни?
Има, да. При положение че има ограда, тя трябва да се прегледа основно, да се подсили, където е необходимо. Има камери, патрули, подсигурени автомобили, има и хора. Недопустимо е бежанците да минават и да ги гоним в централната част на страната и в София.
Имате много приятели в МВР. Какво ви споделят те за бежанците?
Повечето ми споделят, че са чули как ще пращат още хора на границата. Разбирам, че има и финансов проблем за МВР. Все пак тези хора трябва да бъдат настанявани някъде да спят, да се хранят. Много от тях нямат нужната екипировка. Виждал съм в района на Харманли и около Резово полицаи, които охраняват с летни обувки, с парадни дрехи.
Това не е нормално особено в ситуацията, за която ни предупреждават експертите?
Не е нормално. Хора, които са командировани от вътрешността на страната, не бива да са необорудвани. Гранична полиция ми прави впечатление, че е по-добре обучена и оборудвана, но другите не са така.
Всички гледаме всеки ден какво се случва в Афганистан. Кога според вас ще ни залее бежанската вълна оттам?
Най-много до месец. До 20-30 дни ще бъде пикът. Дотогава трябва да се вземат адекватни мерки. Турците са казали, че няма да приемат бежанци. Те или ще им осигурят коридор да идват към нас и Гърция, или най-малкото няма да ги спират и да ги задържат на своя територия.
Което, както знаем, допреди време много ни помагаше.
Да, помагаше ни. Дали с личната заслуга на Бойко Борисов, дали и по други канали, но беше постигната договореност и вълната беше спряна. Днес (б.р. – вчера) видяхме изявлението на талибаните, че няма да пускат местните да напускат страната, защото им трябва и работна ръка. Но това не значи, че каналите ще бъдат спрени. Аз съм бил в Таджикистан, който знаете, че граничи с Афганистан. Там е много трудна територия, планини, проходи, които се охраняват много трудно, особено когато има местни хора да познават релефа и местността. Там и границите не се пазят толкова сериозно. Така че трябва да сме готови за тази бежанска вълна.
До месец казвате?
Да. Не съм специалист по миграцията, но ако четем между редовете, така излиза.
Вие се сблъсквате с бежанците на терен, а очевидно натискът ще расте. Как ходите оборудван, за да се чувствате сигурен?
За себе си не се притеснявам, аз така съм си свикнал и така си ходя. Един мой инструктор казваше: „Пистолетът ще ти потрябва само един път. Ако не го носиш, никога повече няма да ти потрябва“. Та в този ред на мисли съм свикнал да ходя с оръжие. Особено и сега на последната ми работа съм се срещал с бракониери, които също са въоръжени. А изплашен човек не се знаеш какво може да направи. Имам оборудване, оръжие, знанията и уменията да го използвам. Притеснявам се за хора, които са излезли на пикник, на разходка, с малки деца. Преди няколко дни имаше момиченце, което се разхождаше само в района. Аз мога да се защитя, но всичките тези хора трябва да ги защити държавата, и то още на границата.
Нападал ли ви е някой от бежанците или да е проявявал агресия?
Имаше от втората група, която беше от 69 момчета. Изведнъж се затичаха към мен. Аз го разчетох като агресия, защото това очаквам. После разбрах, че са тичали за храна и вода по техни думи. При разпорежданията ми да спрат те не го направиха. Тогава произведох изстрел във въздуха и спряха. Имам сведения, че са се спускали на шосето към преминаващи автомобили. Доста нахално и агресивно са искали да ги карат до София, да им дават цигари, вода, храна. В района на Ихтиман има и вилна зона. Говорих с местни възрастни хора, които остават през лятото там. Много се притесняват. На места няма и обхват на телефона, проблемно е.
Какво смятате за идеята да се сформират законово доброволни отряди, които да помагат за охраната на границата? Все пак местни хора от пограничните зони познават терена много по-добре от командировани служители от вътрешността на страната.
Аз съм за. Държавата не навсякъде може да помогне, а, както виждаме, няма и пари, няма хора чисто като бройка и физическа възможност. Ако има желаещи, действително е добре да се направят доброволни отряди. Има много хора като мен – ветерани от специални части, от полиция, армия, ловците също са много голяма сила и имат екипировка. Ето например Гърция още миналата година създаде такива отряди и нашествието край Марица спря.
Вие бихте ли оглавили такъв отряд?
Ако трябва да бъда честен – да. Бих оглавил такъв отряд, но с хора, които са проверени, които познавам и на които разчитам. Със случайни хора не бих излязъл на терен. Много са важни дисциплината, начинът на мислене, уменията и ценностната система.
Липсва ви СОБТ нали?
Много. СОБТ беше моят живот, той е в сърцето ми. Това е една сбъдната мечта. Всяко момче иска да изживее тези моменти, оръжия, парашути, водолазни подготовки, адреналин. Липсват ми момчетата, отрядът и отношенията.
