Намерението на турския президент Реджеп Ердоган да разсели близо един милион сирийски бежанци може отново да провокира напрежение по българските граници.
В Анкара се готвят пак да използват натиска на миграционните потоци, за да притиснат ЕС. За съжаление една от най-уязвимите държави на пътя на бежанците от Сирия е България. Това коментира Елена Йончева, евродепутат от групата на социалистите и демократите, която беше на посещение в Турция в делегация на Европейския парламент.
Европейските депутати имаха срещи с комисията по бюджет в парламента, в Министерството на външните работи, с асоциацията на журналистите, както и със студенти. Те отидоха и на място, за да видят условията, при които са настанени бежанците от Сирия в Газиантеп, както и да се запознаят с начина, по който протича тяхната интеграция, включително на малките деца.
От 2016 г. ЕС предоставя средства на Турция не само за създаване на битови условия, но и за приобщаване на бягащите от военните действия в съседната държава.
На фона на надигащи се настроения срещу бежанците, усилени заради тежката икономическа обстановка в страната, както и с поглед към предстоящите избори през 2023 г., преди седмици Реджеп Ердоган обяви плановете си да премести близо един милион души, установили се в Турция сляд бягство от Сирия. Избраното място е в т.нар. безопасни зони в североизточна Сирия, контролирани от Анкара, където от 2019 г. досега са построени десетки хиляди тухлени домове, както и пътища. Плановете предвиждат до края на годината да се изградят жилища за общо 100 000 души, както и болници, училища и др.
Намеренията на турския президент не се приемат от бежанците, тъй като част от тях вече са се интегрирали – имат работа, семействата им се ползват с безплатно образование и здравеопазване. Една от т.нар. безопасни зони е в Идлиб – район, който все още не е напълно спокоен. Според проучване, финансирано от службата за бежанците на ООН, броят на сирийците, които не планират да се завърнат нараства от 16,7% през 2017 г. на 77,8% през 2020 г. Днес са още повече близо 90%.
Опасения има и в Дамаск, където смятат, че по този начин Турция ще получи трайно влияние върху част от сирийски територии, а и е възможно да бъдат настанени противници на официалната власт. Едно от вероятните намерения на Реджеп Ердоган е да промени етническия състав на населението в тези райони – да замени преобладаващите кюрдски групи с друг етнос.
Напрежението сред бежанците създава потенциал за нова вълна към ЕС в ситуация, в която съюзът е ангажиран с приемането и настаняването на огромен поток бягащи от войната в Украйна. На турска територия има близо 3,7 млн. сирийски граждани, по официални данни, които президентът Реджеп Ердоган вече използва за натиск в отношенията си с Европа.
Анкара договори на няколко пъти европейско финансиране – за хуманитарна помощ и образование на бежанците от Сирия, за интеграция и инфраструктура, с обещанието да спре миграционните потоци по пътя за Европа. ЕС се съгласи да отпусне 6 млрд. евро за целта само за периода 2021-2023 г.
Турция твърди, че е похарчила 32 млрд. евро за бежанците и се оплаква от забавяне на европейските траншове. В същото време данните от изпълнението на програмата за насърчаване на предприемачеството сред бежанците, за която ЕС отпусна 32,5 млн. евро показват, че в някои от целите й напредъкът е нулев.
По време на срещата с европейските депутати в Анкара, зам.-министърът на външните работи на Турция Фарук Каймакчъ и Бюлент Йозкан, генерален директор за финансовото сътрудничество, призоваха ЕС да подкрепи разселването на бежанците обратно в Сирия.
Европейско финансиране за преместването на бежанците в Сирия не е възможно, особено на фона на опасенията, че завръщането им не е доброволно и при гарантирана безопасност, коментира по-късно Елена Йончева. Тя посочи, че едно от предимствата на настаняването на мигранти близо до граничните зони, е именно във възможността те бързо да се завърнат в родината си, когато условията го позволяват. Насилственото им разселване обаче не е приемлив вариант. Не трябва да се допуска бежанците да бъдат използвани във вътрешната политика, категорична е тя.