Илиян Кузманов, анализатор: БРИКС не е съюз за взаимопомощ, а блок на прагматизъм и взаимна изгода

През последните години все повече се говори за дедоларизация, като мнозина предполагат, че господстващото положение на щатския долар като световна резервна валута е в процес на намаляване.

Разпространяваните в публичното пространство новини за дедоларизацията често граничат с теории на конспирацията и дезинформацията, разпространявани от някои от водещите държави от БРИКС. При по-внимателно разглеждане на фактите обаче се оказва, че това схващане не е нищо повече от заблуда. Позицията на щатския долар като основна резервна валута е дълбоко вградено във глобалната финансова архитектура.

Главни участници в детронирането на долара

През 2023 г. страните от БРИКС повеждат информационна кампания говореща за дедоларизация. Тези държави отдавна се стремят да намалят зависимостта си от щатския долар в международната търговия и финансите, а неотдавнашните геополитически събития и западните санкции ускоряват усилията им. Но дедоларизацията, на втори прочит изглежда много повече като добри намерения на един клуб затънал в индивидуални проблеми.

Китай

Китайското икономическо чудо, което е основата на БРИКС е изправено пред най-сериозното си предизвикателство. Комбинацията от криза в сектора на недвижимите имоти, нарастващо дългово бреме и правителствени политики, които възпрепятстват пазарните сили, създаде сложна мрежа от предизвикателства за страната. Нарастващите нива на дълга на Китай отдавна предизвикват безпокойство, а настоящата криза само засилва тези опасения. Общото съотношение на дълга към БВП на страната достига зашеметяващите 300 %, надхвърляйки това на повечето развити икономики и нововъзникващи пазари. Само дългът на местните власти представлява повече от 70% от БВП, като много от тях изпитват затруднения да посрещат лихвените плащания. По-тревожната възможност е, че Китай може да промени изцяло разговора, като измести фокуса си към агресивен национализъм и геополитически маневри. Този път, продиктуван от необходимостта от вътрешна легитимност и отвличане на вниманието от икономическите проблеми, може да има далечни последици за регионалната стабилност и глобалната икономическа динамика. Други държави, особено тези с по-силни икономически връзки с Китай, са изправени пред по-изразени рискове.

Подаването на заявлението за банкрут на лидера на пазара на недвижими имоти в Китай Evergrande през 2023 и последиците от него отразяват тежката икономическа криза, пред която е изправена Китай. Evergrande, която някога беше водеща компания в Китай, се оказа с дългове от над 300 милиарда долара през 2021 година. Като цяло секторът на недвижимите имоти в Китай се намира в състояние на турбулентност, като големите разработчици не успяват да завършат жилищни проекти. От средата на 2021 година, компании, които представляват 40% от продажбите на жилища в Китай, са фалирали.  Съществуват опасения, че проблемите в сектора на недвижимите имоти в Китай могат да се разпространят и в други части на икономиката на страната.

Русия

Русия е в челните редици на усилията за дедоларизация, водена от геополитическото си съперничество със Съединените щати и необходимостта да защити икономическия си суверенитет. Руската икономика преминава през труден период, белязан от войната в Украйна и налагането на икономически санкции. Макар че икономиката показа устойчивост в условията на този натиск, дългосрочните последици от него продължават да будят безпокойство. Потенциалният растеж на Русия е възпрепятстван от хроничния недостиг на инвестиции, слабия ръст на производителността и недостига на работна ръка. Ролята на държавните разходи, бюджетните дефицити, инфлацията и търговската диверсификация ще определят икономическите перспективи на страната през следващите години. В резултат на това Русия активно търси алтернативи на долара, като ограничава международните си разплащания и води бизнес в алтернативни валути. Президентът Владимир Путин многократно е подчертавал важността на намаляването на зависимостта на Русия от долара и запазването на нейната икономическа автономност. 

На финансовото бойно поле срещу долара, Москва има огромни проблеми не със Запада а с един от най-важните си партньори. Търговията на Русия с Индия с петрол процъфтява и е значителен източник на приходи и за двете страни. Въпреки това Русия трупа милиарди индийски рупии всеки месец, които трудно може да използва. Търсенето на руски стоки в Индия надвишава търсенето на индийски стоки в Русия, което води до излишък от рупии, натрупвани в индийските банки. Репатрирането на рупии обратно в Русия не е лесно поради ограниченията на Индия върху капиталовите потоци на чуждестранните инвеститори. Това натрупване води до значително нарастване на нетните чуждестранни активи на Русия, които през 2022 г. се оценяват на 147 млрд. долара. Руският външен министър Сергей Лавров изрази загриженост относно милиардите рупии, натрупани в индийски банкови сметки, които Русия не може да използва.

Бразилия

Бразилия, като най-голям търговски партньор на Китай, има интерес да използва местни валути за двустранни разплащания. Въпреки това приблизително 90% от фактурите за износ на Бразилия са деноминирани в долари, което кара бразилските политици да подкрепят създаването на резервна валута на БРИКС. Президента от Работническата Партия на Бразилия Луис Инасио Лула да Силва започва третия си мандат. През последните две десетилетия от първото встъпването в длъжност на Лула Бразилия претърпява значителни промени. Понастоящем страната се характеризира с по-високо равнище на държавна задлъжнялост, както показва съотношението на държавния дълг към БВП. Освен това делът на възрастните хора сред населението значително се е увеличил, като наред с това преобладават доста по нетърпеливи и взискателни гласоподаватели. Освен това политическият пейзаж се характеризира със значителна степен на поляризация.

Като цяло, международният бизнес и сътрудничество с доминираната от социалисти Бразилия е доста труден процес. Според доклада на Световната банка „Правене на бизнес“ страната е на 108-мо място от общо 190 държави по лекота на трансграничната търговия. Слабо развитата инфраструктура и неефективните митнически процеси могат да доведат до високи разходи и забавяне на доставката на продуктите до пазара. Компаниите трябва да са подготвени да се ориентират в сложната данъчна система, бюрократичните митнически процедури и неадекватната инфраструктура. Лошата инфраструктура, като например пътища, железопътни линии и летища, е основна пречка за правене на бизнес в Бразилия, тъй като ограничава способността на дружествата да транспортират ефективно стоки, услуги и персонал. Предприемачите трябва да получат необходимите разрешителни и лицензи, като процесът често е дълъг и скъп. Обществените Поръчки в Бразилия често облагодетелстват местните участници поради изискванията за местно съдържание и високите нива на корупция. Учредяването на бизнес от чужди граждани в Бразилия може да бъде труден процес поради сложността на правната система. Инфраструктурата на Бразилия представлява сериозно предизвикателство за предприятията, които извършват дейност в страната в продължение на много години, и се очаква това да продължи през 2023 г. и след това. Местната работна сила в Бразилия е основно предизвикателство за бизнеса през 2023 г. Икономическата и политическата нестабилност, както и високите равнища на безработица и непълна заетост са причина за емиграцията на много квалифицирани работници, а глобализацията и глобалното преминаване към модел на дистанционна работа също така дават възможност на най-квалифицираните работници да работят дистанционно в дружества в други юрисдикции. Недостигът на квалифицирани работници и свръхзащитното трудово законодателство поставят под напрежение предприятията, които се опитват да работят в страната.

Аржентина

Към Бразилия неотдавна в БРИКС се присъедини световният рекордьор по фалити Аржентина, чиято финансова рамка е изградена от ляво ориентирани специалисти и политици. Известна с богатите си селскостопански ресурси и някога една от най-богатите страни в света, има дълга история на фалити, девет. Неизпълнени задължения често вадят Аржентина от финансовите пазари, но навярно присъединяването и към клуба БРИКС ще промени отношението и към боравенето с публични средства. Днес Аржентина се намира в поредната финансова криза. Страната се бори вече две години с рецесия, висока инфлация и рязко покачващи се разходи по заеми. С външен дълг от 65 млрд. долара, който не може да изплати, Аржентина отчаяно търси споразумение с кредиторите, за да оздрави финансовите си задължения. В началото на Март, 2023 Аржентина заменя вътрешен дълг на стойност 4,34 трилиона песо (21,66 млрд. долара), което представлява около 64% от заемите с падеж до юни и помага да се намалят опасенията от неплатежоспособност в краткосрочен план, тъй като икономиката се задъхва под натиска на опустошителната суша. Според изявлението на министерството на икономиката при замяната старият дълг се заменя с нови облигации с падеж през 2024 и 2025 г., това е третата замяна на облигации на Аржентина от август 2022 г. насам.

Саудитска Арабия

Един от най-високо ценените нови членове на БРИКС – Саудитска Арабия, основен участник на световния пазар на петрол, понастоящем е изправена пред съвършена буря от предизвикателства, които оказват значително въздействие върху нейната икономика. От пандемията COVID-19 до срива на световните цени на петрола, кралството се бори с редица трудности, които изискват значителни промени и корекции в политиката. Заради намалените продажби на суров петрол икономиката на кралството се очаква да се свие с около 0,5% през цялата 2023 г., което ще отбележи най-лошите резултати на БВП от повече от две десетилетия. Втората по големина икономика в Близкия изток е силно зависима от природните ресурси, като петролът съставлява 90% от общия износ на Саудитска Арабия и 42% от националния брутен вътрешен продукт, разкриващ основната слабост на икономиката и. Зависимостта на Саудитска Арабия от приходите от петрол и икономическите предизвикателства, пред които е изправена, доведоха до увеличаване на дълга. Страната, която традиционно няма дългове благодарение на петролното си богатство, се обръща през 2020 към международните пазари, за да финансира бюджетните си дефицити.

Саудитска Арабия възлага големи надежди на туристическия си сектор като част от плана си „Визия 2030“, като се стреми да привлече 100 млн. посетители годишно до края на десетилетието. Пандемията COVID-19 обаче нанеся тежък удар на туристическата индустрия в световен мащаб и Саудитска Арабия не прави изключение. Понастоящем кралството прогнозира 35-45% спад в туризма, което може да доведе до загуба на приходи в размер на 28 млрд. долара през 2020 г. При положение, че световните оценки на индустрията предвиждат още по-голям спад от 58-78%.

Саудитска Арабия е изправена пред сериозно предизвикателство, свързано с преодоляването на младежката безработица, особено сред висшистите. Тъй като приблизително две трети от населението е на възраст под 30 години, възможностите за работа за тази демографска група са ограничени. Усилията на правителството за „саудизация“, насочени към замяна на чуждестранните работници с местни, имат потенциала да разкрият възможности за работа. Успехът на тази инициатива обаче зависи от способността на предприятията да плащат по-високи заплати на саудитските работници, които в повечето случаи са много по-малко мотивирани и продуктивни. В Саудитска Арабия традиционно има ниски или никакви данъци, но спадащите цени на петрола и необходимостта от генериране на допълнителни приходи карат правителството да въведе нови данъчни мерки. Въвеждането на данък върху добавената стойност (ДДС) през 2018 г. и намаляването на субсидиите за горивата отбелязаха промяна в данъчната политика на страната. Премахването на надбавката за разходи за живот и утрояването на ДДС до 15 % създават допълнително финансово напрежение за гражданите и още по-голяма тежест върху безработните.

Египет

С население от 110 милиона северно африканският Египет е един от новите членове на БРИКС, на когото се възлагат големи надежди. Обаче Египет е раздиран от икономическа криза в резултат от комбинация от дългогодишни проблеми и неадекватни политически грешки. Неуспешното индустриално развитие и експортните политики водят до постоянен търговски дефицит, който задълбочава икономическите предизвикателства пред страната. Надценяването на валутата, слабите права на собственост и институции, както и властващият държавен и военен апарат възпират инвестициите и конкуренцията. Освен това субсидиите, въпреки че са намалени, представляват значителна тежест за бюджета, изчерпвайки ресурси, които биха могли да бъдат разпределени другаде. Грешни политически стъпки, като скъпоструващата защита на египетската лира и неуспехът при провеждането на структурни реформи, допълнително допринесоха за икономическите проблеми.

Дълговото бреме на Египет нараства, което поражда опасения за неговата устойчивост. Според прогнозите на правителството до края на 2023 дългът ще достигне 93% от БВП, което е значително увеличение през последните няколко години. Разходите по обслужването на дълга, съчетани с нарастващите лихвени проценти и отслабващата валута, изострят финансовото напрежение. Очаква се лихвените плащания по дълга да погълнат повече от 45% от общите приходи за годината. Освен това значителните плащания на главници и лихви по външния дълг допринасят за големия недостиг на външно финансиране. През следващите три години Египет трябва да изплати само на МВФ 11,4 млрд. долара. Управлението на дълговата тежест и намирането на устойчиви решения за нейното намаляване са от решаващо значение за дългосрочната икономическа стабилност.

Въздействието на икономическата криза в Египет върху населението е дълбоко. Въпреки стабилния икономически растеж, който се очаква да достигне 4-5 % през тази година, рязкото увеличаване на населението притъпява положителните ефекти от този растеж, което води до понижаване на жизнения стандарт на много египтяни. Обезценяването на египетската лира с близо 50 % спрямо долара води до остър недостиг на долари, което потиска вноса и води до натрупване на стоки по пристанищата. Това, от своя страна, се отразява на местната промишленост и допринася за повишаване на цените на основните хранителни продукти. Годишната обща инфлация достига 25,8 % през януари, което е най-високото ниво от пет години насам и допълнително натоварва възможностите на населението да си позволи стоки от първа необходимост. Безработицата, макар и официално отчетена на ниво малко над 7%, прикрива намаляващото участие на пазара на труда и състоянието на колапс в някои части на обществената образователна система. Комбинацията от тези фактори довежда до увеличаване на равнището на бедност, като според оценките 60 % от населението на Египет живее под или близо до прага на бедността.

Етиопия

Етиопия е един от новите членове на БРИКС. С население от 120,8 милиона души африканската страна е изправена пред тежка хуманитарна криза, дължаща се на война и продължителна суша. Етиопия се нарежда на второ място след Сомалия по риск от влошаване на хуманитарните нужди през 2023 г. Комбинацията от продължаващи конфликти, икономически стрес и екологични предизвикателства е довела до това, че милиони етиопци имат остра нужда от помощ. В Етиопия живеят 28,6 млн. души, които се нуждаят от хуманитарна помощ, като около 20 млн. изпитват продоволствена несигурност. Организацията на обединените нации предупреждава, че ако помощта не бъде увеличена и сезонните дъждове са слаби, може да се стигне до катастрофални условия, които да доведат до глад и масова смъртност. Сушата вече е засегнала над 30 млн. души, което изостря продоволствената криза. Друг проблем е че 3,5 млн. души са принудени да напуснат домовете си поради конфликти и екологични предизвикателства. Конфликтите в различни региони, включително Тиграй, Оромия, Афар и Бенишангул-Гумуз, изострят хуманитарната криза и нарушават доставките на помощи. Засушаването също така влошава въздействието на сушата върху населението на Етиопия, като над 31,9 млн. са засегнати от нея, което води до недостиг на вода, смърт на добитък и неуспех на реколтата. Ограниченият достъп до безопасна питейна вода допринася и за избухването на епидемии от болести като холера, което представлява значителна заплаха за здравето и благосъстоянието на населението, особено на децата.

Икономическите последици от сушата, съчетани с продължаващите конфликти, допълнително натоварват ресурсите на Етиопия. Високият темп на инфлация, достигнал връх от 37,7 % през май 2022 г., прави още по-голямо предизвикателство за семействата да си позволят стоки от първа необходимост, включително храна. Недостатъчната хуманитарна реакция продължава да е недостатъчна в Етиопия. Реакцията в отговор на сушата изисква 1,66 млрд. долара, но до края на 2022 г. са финансирани само 42 % от тази сума. Апелът на УНИЦЕФ за подкрепа на децата остава финансиран само с 38%, което възпрепятства предоставянето на основни услуги като здравеопазване, вода, канализация и хигиенна помощ.

Големи очаквания, големи предизвикателства, големи разочарования

Международният валутен фонд (МВФ) и Световната банка са стълбовете на глобалното финансово управление вече повече от 75 години. Въпреки това се наблюдава все по-голямо недоволство от господството на тези институции, особено в развиващите се страни. Новата банка за развитие (НБР) е създадена от страните от БРИКС през 2012 г., за да предоставя на развиващите се страни платформа за достъп до финансиране на инфраструктурни проекти и устойчиво развитие. НБР има за цел да оспори съществуващата глобална финансова архитектура, създадена от развитите държави, и да предостави алтернативна възможност за финансиране на страните от глобалния Юг. През първите години от съществуването си обаче тя се сблъсква с големи очаквания и предизвикателства, включително ограничено членство и информираност, неясни инвестиционни критерии и спорни проекти като Трансамазонския път в Бразилия. Критиците изтъкват, че критериите на НБР за избор на инвестиции са неясни, което затруднява оценката на приоритетите и въздействието на банката. Освен това НБР е изправена пред предизвикателства, свързани с управлението и политическата нестабилност в страните членки, като някои твърдят, че изборът на лицата, които да ръководят банката и да наблюдават нейните операции, не е бил достатъчно подготвен за предстоящите предизвикателства. Политическото напрежение между страните членки, като Китай и Индия, оказа влияние върху функционирането на банката и вземането на решения.

Разочарованието от банковото дело на БРИКС

Пет години след създаването на НБР и АКР обаче първоначалният оптимизъм е заменен от разочарование. Усилията на БРИКС да реформира традиционните финансови институции се оказаха безплодни и дори опасни. Политическите и икономическите събития в страните от БРИКС пречат на осъществяването на първоначалната визия.

В Южна Африка например ръстът на корупцията и завладяването на държавата при управлението на Зума подкопава доверието и ефективността на банковото дело на БРИКС. Заемите на NDB за държавната електрическа компания Eskom и държавната транспортна компания Transnet бяха помрачени от обвинения в корупция и лошо управление. Тези заеми, които трябваше да подпомогнат устойчивото развитие на инфраструктурата, вместо това са засегнати от подкупи и шуробаджанащина.

Освен това макроикономическият контекст, в който работят страните от БРИКС, се влошава след създаването на НБР и АКР. Сривът на цените на суровините, съчетан с политическа нестабилност и търговски войни, отслабва икономиките на Русия, Бразилия и Южна Африка. Тези държави преживяват девалвация на валутата и понижаване на кредитния рейтинг, което допълнително подкопава способността им да използват пълноценно потенциала на банковото дело на БРИКС.

Предизвикателствата, свързани с валутната експозиция и корупцията

Едно от основните предизвикателства пред банковото дело на БРИКС е валутната експозиция. Въпреки реториката за насърчаване на кредитирането в местна валута по-голямата част от заемите на НБР са деноминирани в щатски долари. Това излага кредитополучателите на валутни колебания и увеличава тежестта на погасяването, особено в страни със слаби валути. Усилията на НБР за набиране на средства в местни валути, като например предложената облигация в ранд в Южна Африка, се осъществяват бавно.

Корупцията е друго сериозно предизвикателство, с което банковото дело на БРИКС трябва да се справи, тя е широко разпространена във всички страни от БРИКС и подкопава доверието и ефективността на финансовите институции. Заемите на НБР за корумпирани субекти, като Eskom и Transnet в Южна Африка, повдигат въпроси относно практиките на банката за надлежна проверка и управление на риска. Наличието на корупция също така подкопава общественото доверие в способността на БРИКС да предоставя истинска алтернатива на традиционния финансов ред.

Участието на Китай в глобалното развитие на инфраструктурата буди загриженост поради връзката му с корумпирани режими. Държавите, получаващи инвестиции в рамките на инициативата „Пояс и път“, страдат от високи нива на корупция и слаби системи на управление, което улеснява Китай да реализира проектите си, без да се сблъсква със значителни пречки или контрол. Това повдига въпроси относно ангажимента на Китай за добро управление, отчетност и прозрачност. Стремежът на Китай да създаде алтернативни институции, като Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции (AIIB) и Новата банка за развитие (NDB), беше посрещнат както с очакване, така и със скептицизъм. AIIB до голяма степен възпроизвежда съществуващи практики и политики, докато NDB е изправена пред ограничения поради различията между нейните членове и ограничените кредитни рейтинги. Някои твърдят, че акцентът на Китай върху бързото изпълнение на проектите и пренебрегването на правилните процедури за възлагане на обществени поръчки създават благоприятна среда за корупция, което води до това, че лидерите на страните получателки разглеждат проектите като възможност да поддържат и узаконяват собствените си корупционни практики.

Корупцията в инфраструктурните проекти може да има тежки последици, като подкопаване на интегритета, икономическото развитие, неравенството в доходите и накърняване на общественото доверие в държавните институции. Неправилното разпределение на ресурсите, често основано на подкупи и политически връзки, води до недобра инфраструктура, която не отговаря на нуждите на населението.

Малайзийският скандал с 1MDB, в който беше замесен бившият министър-председател Наджиб Разак, подчерта потенциалната злоупотреба с китайски инвестиции в инфраструктурни проекти. В доклад на Wall Street Journal бяха разкрити доказателства, според които малайзийски служители са предложили на Китай да финансира инфраструктурни проекти в Малайзия на завишени цени, които потенциално да бъдат използвани за уреждане на дълговете на 1MDB. Казахстан, богата на нефт и газ държава в Централна Азия, също е изправена пред обвинения в корупция в инфраструктурни проекти. Казахстанското правителство, характеризирано като клептокрация, е обвинявано в широкоразпространена корупция, слабо управление и липса на прозрачност. Инвестициите на Китай в Казахстан позволяват на автократичните режими в региона да процъфтяват, като китайските помощи, заеми и партньорства увеличават способността на казахстанското ръководство да остане на власт. Този скандал подчертава необходимостта от по-голяма прозрачност и отчетност при инфраструктурните проекти и поражда опасения относно ролята на Китай в подкрепата на корумпирани режими и потенциалните рискове, свързани с китайските инвестиции в инфраструктурата.

Горчиви реалности, която БРИКС трябва да преглътне

Щатският долар като световна резервна валута

Щатският долар отдавна се ползва със статута на водеща световна резервна валута, като осигурява по-голямата част от международната търговия и трансакции. По данни на Федералния резерв на САЩ в периода 1999-2019 г. доларът е използван в приблизително 79% от световната търговия. Тази доминация не е резултат от принуда или сила, а по-скоро от широкото приемане на долара поради неговата стабилност и удобството, които предлага при международните трансакции.

Митът за дедоларизацията

Идеята за дедоларизацията предполага, че държавите активно търсят алтернативи на щатския долар, за да намалят зависимостта си от него. Макар да е вярно, че някои държави, включително Индия и Русия, предприеха стъпки за намаляване на зависимостта си от долара при определени търговски трансакции, тези мерки не бива да се бъркат с по-широкообхватна промяна, която води до отказ от долара като световна резервна валута.

Двустранни търговски споразумения: Бързи корекции, а не дългосрочни решения

Един от аргументите, изтъквани в полза на дедоларизацията, е увеличаването на двустранните търговски споразумения между държавите. Тези споразумения често се представят като алтернатива на използването на долара в международната търговия. Важно е обаче да се признае, че тези споразумения служат като краткосрочни решения при специфични обстоятелства, когато за улесняване на търговията могат да се използват други, по-достъпни методи. Те не са опит за пълно избягване на долара или замяната му като основна резервна валута.

Логическата грешка на изключителността на БРИКС

Друг често цитиран аргумент в подкрепа на дедоларизацията е появата на страните от БРИКС и техните усилия да извършват търговия извън валутата на САЩ. Въпреки това идеята, че тези държави могат напълно да заобиколят долара, е абсурдна. Тези държави все още дължат щатски долари в различни точки от веригите си на доставки и въздържането от използване на долара за продължителен период от време би попречило на тяхното развитие. Идеята за валута на БРИКС като реална алтернатива на долара е нереалистична, като се имат предвид различните икономики и липсата на фискално и политическо единство сред тези държави.

Силните страни на щатския долар

Продължаващата доминация на щатския долар като световна резервна валута може да се дължи на няколко присъщи силни страни, с които другите валути все още не могат да се сравнят. Тези силни страни включват:

1. Размер и дълбочина на пазара на активи, деноминирани в долари

Пазарът на активи, деноминирани в щатски долари, е обширен и разнообразен, което го прави привлекателно място за инвестиции. Той представлява най-големите пазари за сигурни инвестиции, като осигурява ликвидност и намалява трансакционните разходи за държавите, които държат и търгуват с тези активи. Пазарът на активи, деноминирани в долари, далеч надхвърля този на която и да е друга валута, което затвърждава позицията на долара като предпочитана валута за световната търговия и финанси.

2. Доверие и стабилност

Статутът на щатския долар като надеждна и стабилна валута е друг съществен фактор за неговата доминация. Държавите предпочитат да използват долара, тъй като той е широко приет, относително стабилен и премахва необходимостта от допълнителни трансакционни разходи. Стабилността на долара осигурява ниво на сигурност и доверие, което другите валути все още не са постигнали.

3. Липса на жизнеспособни алтернативи

Въпреки появата на алтернативни валути като китайския юан и златото тези заместители са далеч от изместването на долара като световна резервна валута. Ограниченото използване на юана в световната търговия, което до голяма степен се дължи на капиталовия контрол и затворената капиталова сметка на Китай, възпрепятства потенциала му като резервна валута. От друга страна, еврото е изправено пред проблеми с доверието след банковата криза в Кипър и пред структурни предизвикателства, породени от различните фискални политики и парични системи на държавите – членки на Европейския съюз. Други валути като японската йена, британският паунд и австралийският долар, макар и сами по себе си значими, не са достатъчно силни, за да оспорят господстващото положение на долара.

Предизвикателствата пред дедоларизацията

Макар че някои държави може да се стремят да намалят зависимостта си от щатския долар, процесът на дедоларизация далеч не е прост. Няколко предизвикателства и ограничения възпрепятстват бързия преход от долара като световна резервна валута. Тези предизвикателства включват:

1. Капиталов контрол и конвертируемост

Строгият капиталов контрол и ограничената конвертируемост на юана в Китай възпрепятстват приемането му като резервна валута от други държави. Една валута не може да служи като глобален резерв, ако няма отворена капиталова сметка, а капиталовият контрол в Китай ограничава свободното движение на валутата му. Докато Китай не отслаби този контрол, потенциалът на юана като алтернатива на долара остава ограничен.

2. Липса на доверие и увереност в алтернативните валути

Доверието и увереността играят решаваща роля за приемането на дадена валута като световен резерв. Алтернативните валути като юана и криптовалутите се сблъскват със скептицизъм и не разполагат с необходимия опит и стабилност, за да получат широко доверие и признание в международната търговия и финансите. Световният пазар предпочита познатата и утвърдена стабилност на щатския долар, поради което алтернативните валути трудно печелят значителна популярност.

3. Икономически реалности и търговски дисбаланси

Много държави, включително Индия, са изправени пред търговски дефицити с основните си търговски партньори, което затруднява популяризирането на собствените им валути като алтернатива на долара. Използването на местните валути в търговията зависи от двустранните търговски отношения и от търговския баланс. В случаите, когато държавите внасят повече, отколкото изнасят, търсенето на тяхната валута е ограничено, което възпрепятства потенциала ѝ като световен резерв.

Финансови митове и Дезинформация

Много коментатори предупреждават, че доминиращата позиция на щатския долар като световна резервна валута е застрашена. Важно е обаче тези твърдения да се разглеждат критично и да се отделят фактите от измислиците. Измислици, които в много случаи не се различават от фалшивите новини, разпространявани от руските и китайските фабрики за тролове, целящи постигане на политически цели чрез създаваните от тях смут и объркване. Ето пет често срещани мита, свързани с дедоларизацията, хвърлени в публичното пространство, от което обикновено не се очаква да има голяма финансова грамотност и може лесно да бъде манипулирано.

Мит 1: Централните банки бързо се отказват от долара като резервна валута

Един от преобладаващите митове за дедоларизацията е, че централните банки бързо намаляват притежаваните от тях щатски долари като резервна валута. Данните на Международния валутен фонд (МВФ) обаче разказват друго. Макар че се наблюдава леко намаляване на доларовите резерви, щатският долар все още остава най-голямата резервна валута сред централните банки в света. През четвъртото тримесечие на 2022 г. на САЩ се падат 54% от валутните резерви, което е лек спад спрямо предходната година. На еврото, което често се посочва като потенциален съперник на долара, се падат едва 19% от резервите през същия период.

Стабилността на долара като резервна валута може да се отдаде на широкото му приемане и репутацията му на сигурен актив. Държавите избират да държат щатски долари, тъй като те се разглеждат като относително стабилна и надеждна валута, особено във времена на икономическа несигурност. Позицията на долара е дълбоко залегнала и е необходима значителна икономическа промяна, за да се откажат централните банки от долара като основна резервна валута.

Мит 2: Доларът губи позицията си на най-важна валута в световната търговия

Противно на общоприетото схващане, ролята на щатския долар в световната търговия остава забележително стабилна през последните няколко десетилетия. Всъщност от милионите ежедневни валутни трансакции, осъществени през април 2022 г., щатският долар е участвал в 88% от тях, сочат данни на Банката за международни разплащания (БМР). Това ниво на доминация остава постоянно, въпреки усилията на някои държави да намалят зависимостта си от долара.

Макар че се наблюдава засилена реторика, свързана с желанието за диверсификация от долара, особено от страни като Китай, реалността е, че позицията на долара в световната търговия не се е променила съществено. Удобството и ликвидността на долара продължават да го правят предпочитана валута за международни трансакции. Действията на хората говорят по-силно от думите, а данните ясно показват, че доларът остава най-важната валута в световната търговия.

Мит 3: Китайският юан е най-голямата заплаха за долара

Възходът на Китай като икономическа сила кара мнозина да вярват, че китайският юан може да представлява значителна заплаха за господството на щатския долар. В действителност обаче юанът играе сравнително малка роля в световната икономика в сравнение с долара. По данни на МВФ през четвъртото тримесечие на миналата година юанът е съставлявал едва 2% от всички валутни резерви, като значителна част от тях се държи от Русия.

Макар че Китай предприема стъпки за насърчаване използването на юана в международната търговия, като например сключване на двустранни споразумения и продажба на валутата си на други държави, тези усилия имат ограничено въздействие върху цялостната доминация на долара. Ограничената конвертируемост на юана и липсата на доверие в неговата стойност извън Китай възпрепятстват потенциала му като световна резервна валута. Малко вероятно е юанът да надмине долара в близко бъдеще, като се имат предвид значителните пречки, пред които е изправен по отношение на ликвидността и международното признание.

Мит 4: Друга валута скоро може да се конкурира с долара

Въпреки продължаващите усилия за диверсификация от долара би било прибързано да се предполага, че друга валута скоро ще се конкурира с неговото господство. Процесът на изместване на една толкова дълбоко вкоренена валута като долара отнема време и изисква жизнеспособна алтернатива. Макар да се говори за потенциални претенденти като еврото или криптовалутите, нито една от тези опции понастоящем не притежава необходимите качества, за да замени долара като световна резервна валута.

Самият размер и дълбочина на пазара на активи, деноминирани в долари, го правят изключително привлекателна дестинация за инвеститорите. Деноминираните в долари активи представляват най-големите пазари за сигурни инвестиции, като осигуряват ликвидност и стабилност. Статутът на долара като резервна валута също така намалява разходите по трансакциите и улеснява международната търговия. Всяка потенциална конкурентна валута би трябвало да съответства на тези характеристики или да ги превъзхожда, което е сериозно предизвикателство.

Мит 5: Краят на господството на долара ще бъде катастрофален за икономиката и акциите на САЩ

Противно на общоприетото схващане, намаляването на господстващото положение на долара не би означавало непременно катастрофа за икономиката на САЩ или фондовия пазар. Спадът на долара би могъл да обезкуражи чуждестранните институции да инвестират в американски съкровищни бонове и ценни книжа, но това просто би означавало, че САЩ ще трябва да намерят алтернативни източници на финансиране. Икономиката на САЩ е изключително устойчива и адаптивна и има способността да привлича инвестиции от други източници.

Важно е да се помни, че силата на американската икономика и представянето на фондовия пазар се влияят от множество фактори извън доминиращата роля на долара. Икономическият растеж се определя от различни фактори, включително иновации, производителност и вътрешно потребление. Въпреки че статутът на долара като световна резервна валута несъмнено е изгоден за САЩ, евентуалният му спад не би бил катастрофален.

Заключение: Неизбежността на господстващото положение на щатския долар

Воденият от Китай проект БРИКС има потенциала да промени световния икономически пейзаж с огромното си население, богатите ресурси и растящите си икономики. Но нарастващото им влияние поставя предизвикателства пред международния ред, основан на правила, и застрашава международната финансова архитектура след Втората световна война. Страните от БРИКС, водени от икономическата мощ на Китай, отправят предизвикателство към западните икономики и се застъпват за по-справедлива и по-приобщаваща глобална икономическа система. Въпреки това възникват опасения относно управлението, прозрачността и дългосрочната устойчивост поради участието на Китай в инфраструктурни проекти и връзките му с корумпирани режими, с което той де факто възражда колониализма в нова светлина спрямо своите икономически слаби партньори.

Корупция, клептократски елити, ниски доходи, миграция, лошо образование, липса на иновации, предизвикателства като неравенството в доходите, лоша социална и здравна система. Висока детска смъртност, редица проблеми свързани със здравето, повечето от които породени от недохранване или лоша диета. Макар че икономическият растеж носи благоденствие на много хора, неравенството в доходите продължава да бъде сериозно предизвикателство за страните от БРИКС. Разликата между богатите и бедните се е увеличила в няколко държави, с изключение на Бразилия, където неравенството в доходите е намаляло с течение на времето. По-специално в Китай и Русия неравенството в доходите значително се е увеличило, което се отразява на социалното сближаване и затвърждава социално-икономическите различия. Неравенството в доходите не само възпрепятства икономическия растеж, но и подкопава социалното благосъстояние и стабилност. Постоянното изтичане на човешки капитал поради всички тези проблеми, прави устойчивото икономическо бъдеще невъзможно, оставяйки пред страните от БРИКС единственият избор да се превърнат в тотални автокрации отхвърлящи напълно либералният модел на развитие.

В заключение може да се каже, че заблудата за дедоларизацията е погрешно схващане, което не признава присъщите на щатския долар като световна резервна валута предимства. Макар че някои държави могат да търсят алтернативи на долара за конкретни трансакции, идеята, че доларът ще бъде заменен като основна резервна валута, е нереалистична. Размерът и дълбочината на пазара на деноминирани в долари активи, доверието и стабилността, които той предлага, както и липсата на реални алтернативи допринасят за продължаващото господство на долара. Дедоларизацията е изправена пред значителни предизвикателства, включително капиталов контрол, липса на доверие в алтернативните валути и икономически реалности, които ограничават потенциала за широко разпространение. Позицията на щатския долар като световна резервна валута ще се запази, а неговата сила и стабилност ще продължат да играят жизненоважна роля в международната търговия и финанси.

Идеята за дедоларизацията и потенциалната замяна на щатския долар като световна резервна валута е изпълнена с погрешни схващания. Централните банки продължават да държат значителни резерви от щатски долари, а ролята на долара в световната търговия остава доминираща. Макар че може да има постоянни усилия за диверсификация от долара, липсата на реални алтернативи, размерът и дълбочината на пазара на активи, деноминирани в долари, и присъщите предимства на долара като сигурна валута правят дедоларизацията малко вероятна в близко бъдеще. Икономиката на САЩ и фондовият пазар са устойчиви и могат да се адаптират към промените в глобалния валутен пейзаж. Важно е към дискусиите за дедоларизацията да се подхожда с критичен поглед и с нюансирано разбиране на свързаните с нея сложности.

Усилията за дедоларизация на страните от БРИКС имат потенциала да окажат значително въздействие върху световната финансова система. Като намаляват зависимостта си от щатския долар, страните от БРИКС се стремят да създадат по-балансирана и диверсифицирана международна парична система. Въпреки че формирането на резервна валута на БРИКС, подобна на еврото, може да срещне предизвикателства, разработването на ефективна интегрирана платежна система за трансгранични трансакции между държавите от БРИКС може да засили икономическото сътрудничество между страните членки. Но в крайна сметка на първо място всяка страна по отделно в БРИКС има изключително тежки вътрешни проблеми на първо място за решаване, а БРИКС не е съюз за взаимопомощ, а блок базиран на опростен прагматизъм и взаимна изгода.

Материалът е любезно предоставен от Angel Analytical и AfCD London. Изготвен е от Илиян Кузманов, журналист и анализатор изследващ процесите в Русия и Африка.

Източници:

Shraddha Naik

Revisiting Regionalism and the Contemporary World Order: Perspectives from the BRICS and beyond, 2019

Kevin P. Gallagher

Ruling Capital: Emerging Markets and the Reregulation of Cross-Border Finance, 2015

Cornell University Press

Sijbren de Jong

New Players, New Game?: The Impact of Emerging Economies on Global Governance, 2012

Amsterdam University Press

Waheguru Pal Singh Sidhu

Shaping the Emerging World: India and the Multilateral Order, 2013

Brookings Institution Press

Judit Ricz

Seeking the Best Master: State Ownership in the Varieties of Capitalism, 2019

Central European University Press

A BRICS Currency Could Shake the Dollar’s Dominance

De-dollarization’s moment might finally be here.

By Joseph W. Sullivan, FP

APRIL 24, 2023

China’s Rising Influence in the Middle East

PAUL HAENLE,  MAHA YAHYA,  BENJAMIN HO,  YU JIE

Carnegie Endowment for International Peace

JUNE 27, 2023

Full throttle in neutral: China’s new security architecture for the Middle East

By Tuvia Gering

Atlantic Council

February 15, 2023