Илиян Кузманов, анализатор: Нагорни Карабах е от голям стратегически интерес за великите световни сили

Конфликтът в Нагорни Карабах е един от най-дългите и насилствени конфликти в региона на Кавказ. Това е тлеещ хилядолетен териториален спор между Армения и Азербайджан, който се активизира през последните десетилетия и е причина за хиляди загинали и милиони бежанци.

Конфликтът има множество причини, които се преплитат и взаимодействат помежду си. Една от основните причини е етническото напрежение между арменците и азербайджанците. И двата народа имат дълга история и култура, което води до националистически настроения и идеи за териториална претенция. Освен това, регионът е от голям стратегически интерес за големите световни сили. Ресурсите, геополитическото положение и влиянието върху ключовите транспортни коридори правят Кавказ важно място от гледна точка на глобалната политика.

Напрежението между Армения и Азербайджан нараства през декември, когато азербайджански протестиращи, твърдейки, че са екологични активисти, блокират така наречения Лачински коридор, основния път между Армения и Нагорни Карабах, оставяйки 120 000 жители на региона без храна и други основни покупки. През последния месец Върховният съд на ООН наложи на Азербайджан задължението да позволи възобновяването на свободното движение по пътя, но ситуацията остава напрегната.

На 19-ти септември, 2023 Азербайджан стартира военна операция против Нагорни Карабах, която предизвиква нова заплаха от война в региона. Тази важна развойна настъпва след нападение на азербайджанските войски, подкрепени от артилерийски атаки, върху контролираната от Армения територия на Нагорни Карабах. Заедно с това, Азербайджан изисква предаването на арменските формирования в региона и обявява, че операцията ще продължи „до края“.

Азербайджанското правителство обявява, че започва „локални антитерористични“ операции в Нагорни Карабах с цел „разоръжаване и осигуряване на оттеглянето на арменските въоръжени формирования“ от територията си. Азербайджан също така издава ултиматум, че само „разпускането“ на непризнатото проруско правителство в Нагорни Карабах ще „постигне мир и стабилност“. На другата страна, властите в Нагорни Карабах съобщиха, че 25 души, включително двама цивилни и военнослужещи, са загинали в резултат на нападението. В резултат на нарастващото военно настъпление от Азербайджан, властите на Нагорни Карабах отправят призив към лидерите на Азербайджан в столицата Баку да спрат враждебностите и да започнат преговори. В отговор на това, президентската администрация на Азербайджан призова проруското правителство в Нагорни Карабах да се откаже от оръжието и да се разпусне, като използва бялото знаме. По-късно през деня, азербайджанското министерство на отбраната обявява, че войските им са унищожили десетки военни цели в региона.

Тези събития са само част от многоходовата геополитическа игра, с различни участници и различни залози в един от най- важните региони не само за Русия но и за Европа.

Въпреки бурните събития в Украйна, конфликтът между Армения и Азербайджан за контрола над региона Нагорни Карабах се превръща в изключително важно икономическо и геополитически предизвикателство за Европейския съюз. С огромните си резерви от петрол и газ, Азербайджан играе ключова роля в доставките на енергия към Европа. Въпреки това, новият военен конфликт между двете страни застава под въпрос газовите нужди на Европа, в изключително важен момент. Конфликта във Нагорни Карабах, по сходен начин с преврата в Нигер и проваления газопровод с Нигерия, застрашава газовата независимост на Стария Континент. Но проблемът е много по дълбок, трябва да се отбележи, че той се активира в момент, в който Армения заявява своята принадлежност към Запада и желанието си за сътрудничество със САЩ. Както и в момент, в който Индия, друг основен Западен партньор и доставчик на оръжие за Армения, декларира своят конкурентен на Китай търговски път, на който основния партньор на Азербайджан-Турция е основен противник.

География и Геополитическо Значение

Нагорни Карабах е регион в Южен Кавказ, който през годините е бил предмет на ожесточени конфликти и спорове. Това е регион в югозападната част на Азербайджан, известен също като автономна област на бившата Азербайджанска съветска социалистическа република и само провъзгласената Република Нагорни Карабах. Регионът обхваща 2700 km2 и включва североизточния фланг на карабахската планинска верига на Малък Кавказ. Околната среда в него варира от степи в Куро-Аракската низина до гъсти гори по по-ниските планински склонове. В региона се отглеждат лозя, овощни градини и черничеви горички за копринени буби, както и зърнени култури и добитък. В региона има лека промишленост и много предприятия за преработка на храни, като главният промишлен център е Ксанкенди (бивш Степанакерт). Кулминацията на върховете в региона е планината Гямиш, която достига 12 218 м.

Тази планинска област, която се намира в Южен Кавказ, е официално притежание на Азербайджан, но е населена главно от арменско население. В този статия ще разгледаме историята и последните развития в конфликта в Нагорни Карабах, както и начините, по които миналото на региона е оформило настоящето състояние на несигурност и напрежение. Нагорни Карабах е регион с голямо геополитическо значение поради близостта си до стратегически важни нефтени и газови тръбопроводи. Той се намира между Русия, Турция и Иран, което прави региона потенциална зона за конфликт между тези силни регионални играчи. Нагорни Карабах е конфликтна територия, намираща се в планинския регион на Кавказ. Спорът между Азербайджан и Армения за контрола върху тази област датира от дълбоката история на двата народа и е причина за няколко войни през последните десетилетия. Територията е в основни линии под контрола на арменските сили, въпреки че международно е призната като част от Азербайджан. Конфликтът в региона е наситен с етнически, териториални и исторически въпроси. Международната общност се опитва да посредничи в намирането на мирно решение, но ситуацията продължава да се влошава с времето. Последното нападение на Азербайджан и изискването за предаване на арменските формирования в Нагорни Карабах създават опасност от нова война в региона.

История на един тлеещ конфликт

Преди съветската ера

За да разберем конфликта в Нагорни Карабах, трябва да се върнем в далечното минало. В урартската епоха (9-6 век пр.н.е.) територията на Нагорни Карабах е известна като Уртекхе-Уртекхини. Тя е част от историческата Армения и е спомената в трудовете на Страбон, Плиний Стари, Клавдий Птолемей, Плутарх, Дион Касий и други древни автори. Нагорни Карабах има богато историко-културно наследство, което свидетелства за неговото арменско произход.

След разделението на Голяма Армения през 387 г. Нагорни Карабах става част от Източна Арменска държава, която скоро попада под персийско владичество. През това време Нагорни Карабах е включен в арменската марзпанутиун (провинция), а по време на арабското владичество става част от арменската кусакалутиун (регион). В последващите векове Нагорни Карабах попада под владението на различни завоеватели, но остава арменски и има полуавтономен статус. През средата на XVIII век започва нашествието на тюркските кочеви племена на север от Карабах, което води до сблъсъци с местното арменско население. През този период се открояват петте арменски меликства (хамове), които достигат върха на своето разцвет и мощ в края на XVIII век.

В края на Руско-персийската война от 1804-1813 г. и със споразумението от Гюлистан през 1813 г., Нагорни Карабах-Карабах е присъединен към Русия.

Конфликтът в съветската епоха (1920-1990 г.)

Конфликтът в Нагорни Карабах започва през 1917 г., по време на формирането на три етнически републики в Транскавказия – Армения, Азербайджан и Грузия, в резултат от разпадането на Руската империя. Населението на Нагорни Карабах, което на 95% са арменци, свиква първия си конгрес, който обявява Нагорни Карабах за независима политическа единица, избира Националния съвет и Правителството. През 1918-1920 г. Нагорни Карабах притежава всички признаци на държавност, включително армия и законна власт.

В отговор на мирните инициативи на народа на Нагорни Карабах, Азербайджанска Демократична Република започва военни действия. От май 1918 г. до април 1920 г. Азербайджан и военните части на Турция, които подкрепят Азербайджан, използват насилие и извършват масови убийства срещу арменското население (само през март 1920 г. около 40 000 арменци са убити и изгонени само в Шуши). Но по този начин не успяват да принудят народа на Нагорни Карабах да се покори на властта на Азербайджан. През август 1919 г. с цел да предотвратят военен конфликт, Карабах и Азербайджан подписват предварително споразумение, с което се съгласяват да обсъдят проблема със статута на региона на Конференцията за мир в Париж.

Отговорът на международната общност е запомнящ се. Лигата на нациите отхвърля искането за членство на Азербайджан, като посочва, че е трудно да се определят ясни граници и територии под суверенитета на тази държава. Сред другите спорни въпроси е и въпросът за статута на Нагорни Карабах. Заради съветизацията на региона, въпросът излиза от дневния ред на международните организации.

Нагорни Карабах през съветската епоха (1920-1990 г.)

Създаването на съветската власт в Транскавказия съпътства създаването на нова политическа система. Нагорни Карабах е признат за спорна територия между Армения и Азербайджан и от Съветска Русия. Според споразумението, подписано през август 1920 г. между Съветска Русия и Арменска република, руските войски временно се разполагат в Нагорни Карабах. Веднага след установяването на съветското правителство в Армения на 30 ноември 1920 г., Азербайджанската ревком (Революционен комитет – главно болшевически орган на властта по това време) издава декларация, признаваща териториите, над които Азербайджан има претенции – Нагорни Карабах, Зангезур и Нахичеван, като неразделна част от Арменската СССР. Националният съвет на Азербайджанска СССР, на базата на споразумението между Азербайджанската ревком и правителствата на Азербайджанска СССР и Арменска СССР, Декларацията от 12 юни 1921 г., обявява Нагорни Карабах за неразделна част от Арменската СССР. На базата на изявлението на Съветския Азербайджан за отказ от Нагорни Карабах, Зангезур и Нахичеван и споразумението между правителствата на Армения и Азербайджан от юни 1921 г., Армения също обявява Нагорни Карабах за неразделна част от нея. Текстът на указа, издаден от арменското правителство, е публикуван и в арменските, и в азербайджанските медии (орган на Централния комитет на Азербайджанската комунистическа партия „Бакинец“, 22 юни 1921 г.). Така се осъществява правна потвърждение на обединението на Нагорни Карабах с Армения. В контекста на международното право и норми (в международноправния смисъл) това е последният правен акт относно Нагорни Карабах по време на комунистическия режим.

Игнорирайки реалността, на 4 юли 1921 г. в столицата на Грузия, Тбилиси, Кавказкото бюро на Компартията на Русия създава пленарно заседание, по време на което се потвърждава фактът, че Нагорни Карабах е част от Арменската СССР. Въпреки това, под диктата на Москва и пряката намеса на Сталин, през нощта на 5 юли е прегледано решението от предния ден и е взето принудително решение за включване на Нагорни Карабах в Азербайджан и за формирането на автономна област върху неговата територия, без да се спазва процедурата.

Активната фаза на конфликта в Нагорни Карабах

През 1988 г., в условията на разпадане на Съветския съюз, Нагорни Карабахския автономна област провъзгласява намерението си да се присъедини към Армения. Това решение води до началото на насилието между арменци и азербайджанци. Въпреки усилията на международната общност за преговори и мирно разрешаване на конфликта, сблъсъците продължават и се превръщат в открита война.

Конфликтът в Нагорни Карабах е резултат от дългогодишни напрежения между арменското и азербайджанското население в региона. Тези напрежения са в основата на спора за притежанието на територията и правата на самоопределение на народа.

Първият конфликт в Нагорни Карабах (1988-1994)

Първият конфликт в Нагорни Карабах започва през 1988 година, когато арменското население в региона иска автономия и по-тесни връзки с Армения. Започва ожесточен конфликт между арменското и азербайджанското население, който продължава до 1994 година.

Нагорни Карабах под прекратен огън и фактически арменски контрол (1994-2020)

След като конфликтът завършва през 1994 година, регионът остава под фактически арменски контрол, въпреки че Нагорни Карабах е част от Азербайджан, арменското население продължава да упражнява контрол над територията.

Вторият конфликт в Нагорни Карабах (2020) и връщане под азербайджански контрол

През 2020 година избухва втори конфликт в Нагорни Карабах, който води до възстановяване на азербайджанския контрол в региона. Азербайджан и Армения постигат споразумение за прекратяване на огъня, като резултат от посредничеството на Русия.

Ролята на Азербайджан в енергийния пейзаж на Европа

Енергийната зависимост на Европа от Русия и потенциалните рискове, свързани с нея, имат основна роля в стремежа на Европейския съюз към диверсификация на доставките на газ. В този контекст, Азербайджан израства като важен играч в енергийния пазар на Европа. Страната разполага с големи резерви от петрол и газ в Каспийско море и активно развива инфраструктурни проекти, които ще позволят на Европа да има достъп до тези ресурси.

Основният проект, свързан с доставките на азербайджански газ до Европа, е газопроводът „Южен поток“. Този газопровод, който преминава през Грузия, Турция и Гърция, ще осигури директни доставки на газ от Азербайджан до Европа, минавайки извън руската територия. Това ще намали зависимостта на Европа от руските доставки на газ и ще осигури гарантиран достъп до азербайджанските резерви.

Въпреки усилията за стабилизиране на региона, конфликтът между Армения и Азербайджан възниква отново през последните месеци. Спорът се възпламенява около Нагорни Карабах, област, която се самообявява за независима от Азербайджан през 1991 г. и бе превзета от арменските сили. Сега азербайджанска армия извършва нападение върху региона, с което възстановява контрола си над него.

Този нов конфликт представлява сериозно предизвикателство за Европейския съюз и неговите газови мечти. Ако напрежението между Армения и Азербайджан се засили и войната се разшири, това би могло да доведе до нарушаване на доставките на газ от Азербайджан към Европа. Това означава, че ЕС трябва да се ангажира активно в региона, за да предотврати разрастването на конфликта и запазването на достъпа си до азербайджанските газови резерви.

Ролята на Русия в региона поставена под Въпрос

Във възникналата ситуация в Нагорни Карабах, Русия играе важна роля като гарант на сигурността. Като член на Минската група – международна организация, посветена на преговорите за разрешаване на конфликта, Русия има задължение да спомага за поддържане на мир и стабилност в региона. Въпреки това, възникват въпроси относно ефективността на руската роля в разрешаването на конфликта и защитата на интересите на противоположните страни. Един от ключовите аспекти на конфликта в Нагорни Карабах е въоръжаването на страните. И двата лагера се въоръжават със съвременни оръжия и военна техника, като това допринася за ескалацията на насилието. Русия, като един от най-големите доставчици на оръжие в региона, е подложена на критика за своите продажби на военни средства на Армения и Азербайджан, което може да влоши конфликта и да допринесе за военната надпревара.

Русия има военна база в града Гюмри в Армения и поддържа миротворчески сили в Нагорни Карабах. Тези миротворци играят важна роля в поддържането на крехкия мир в региона, но последните сблъсъци повдигат въпроси относно ефективността на руската мироопазваща мисия. Някои се питат дали Русия е изпълнила своята роля като гарант на сигурността и защо не успява да предотврати насилието.

Арменският премиер изразява сериозни опасения по отношение на способността на Русия да защитава Армения. Той критикува организацията на Колективния договор за сигурност (CSTO), защото не успява да защити Армения във време на напрежение между Армения и Азербайджан относно Нагорни Карабах. Въпреки че Армения остава член на CSTO, Пашинян твърди, че организацията се отдръпва от Армения, като посочва, че „заплахата от ескалация на границата на Армения и в Нагорни Карабах е много висока“. Той изразява загриженост за „нарастващата агресивна реторика от страна на Азербайджан“.

Русия, която се стреми да запази тясни връзки със своя съюзник Армения, също така поддържа приятелски отношения и с богатата на енергия Азербайджан. Кремълското влияние в региона обаче става все по-ограничено, тъй като Русия насочва ресурсите си към войната в Украйна. Премиерът на Армения, Никол Пашинян, подчертава, че не е Армения тази, която се оттегля от Военният Съюз с Русия- CSTO, а точно обратното – „CSTO се оттегля от Армения, независимо дали желае това или не“. Той заявява, че „ситуацията около границата на Армения и в Нагорни Карабах е много сериозна“ и изразява загриженост за „нарастващата агресивна реторика от страна на Азербайджан“. Пашинян обръща внимание на „обективни проблеми“ в отношенията с Кремъл, но отрича, че те са се превърнали в криза. В знак на недоволство от действията на Русия, Армения отменя планираните военни учения на CSTO и не именува своя представител в ръководството на организацията. За да бъде намерено решение на конфликта с Азербайджан, Пашинян заявява, че Армения би приветствала помощта на други държави като Съединените щати и Германия при провеждането на мирни преговори. Той също така посочва, че „съществуващата система за сигурност не работи“ и че Ереван полага усилия за „установяване на военно-техническо сътрудничество с много други държави“.

Икономически шантаж от страна на Русия

Още в края на 2022 година, въпреки че двете страни са и в една икономическа зона, Русия забранява вноса на млечни продукти от Армения поради опасения за здравето. Руската агенция за селскостопански надзор Росселхознадзор твърди, че арменските млекопреработвателни предприятия използват иранско мляко и други забранени суровини. Инспекторатът по безопасност на храните на Армения потвърди, че иранските суровини са безопасни за консумация и че Росселхознадзор е инспектирал някои арменски млекопреработвателни предприятия миналата седмица и не е открил никакви проблеми, застрашаващи живота и здравето на хората.

Руско-арменските отношения вървят надолу, откакто през 2020 г. се възобновяват бойните действия между Азербайджан и Армения. Армения е член на ръководената от Русия Организация на договора за колективна сигурност – военен съюз, състоящ се от няколко постсъветски държави. Напрежението нараства, след като Конституционният съд на Армения дава зелена светлина на страната да се присъедини към Международния наказателен съд, а Москва предупреждава, че признаването на юрисдикцията на Хагския трибунал ще има „изключително негативни“ последици за руско-арменските отношения.

Русия използва Росселхознадзор като груб инструмент на външната политика срещу бивши съветски държави, чиито действия не се харесват на Москва. Забраната на млякото няма да навреди на арменската икономика, тъй като тя представлява малка част от износа за Русия, но може да бъде предупреждение за това какво може да последва, ако страната реши да стане страна по МНС.

Въпросът относно Русия и Армения е още по-комплексен имайки предвид опитите и да балансира от една страна с регион, който е обречен да бъде загубен след социалистическия експеримент, а от друга страна важните партньори които са страни в конфликта. Индия, която е част от БРИКС но същевременно преплита интереси с Китай (също БРИКС) и Турция (изключително важен партньор за Русия) в региона. Дилемата е кое е по-малкото зло за Русия, която демонстрира не само липса на каквото и желание и възможност да помогне на Армения, но и вражески икономически и политически опити за дестабилизация.

Стратегическата Роля на Индия в Региона

В края на 2022 година, Армения и Индия подписват договори за доставка на индийски артилерийски системи, противотанкови ракети и боеприпаси за арменската армия на стойност 245 млн. долара. Сделката е договорена от правителствата на двете страни и подписана през септември. Оръжията ще бъдат доставени на Армения „през следващите месеци“, позовавайки се на неназовани източници. Оръжията включват многоцелеви ракетни системи „Пинака“, които са доставени за първи път на индийската армия преди две десетилетия и оттогава са били многократно модернизирани. Армения ще бъде първият чуждестранен купувач на тези оръжия. Правителството и Министерството на отбраната на Армения не коментираха доклада, който се появи на фона на усилията на Ереван и Ню Делхи за задълбочаване на двустранните връзки. Министърът на външните работи Арарат Мирзоян и индийският му колега Субрахманям Джайшанкар са провели четири срещи на четири очи през последната година. Съобщава се, че арменски военни служители са посетили Индия през юни и са „дошли въоръжени със списък за покупки“. Индия подкрепи усилията за мир в Карабах, ръководени от Съединените щати, Русия и Франция, и на практика застава на страната на Армения в изострящия се граничен спор с Азербайджан.

В началото на 2023 година Индия и Армения още повече подобряват сътрудничеството си в областта на отбраната, като двете страни обмислят модернизиране на своите изтребители. Очаква се партньорството да се разшири още повече, като Армения се интересува от това Индия да доставя въоръжение и да обучава пилоти за нейните изтребители Су-30СМ Flanker, произведени в Русия. Индия поддържа значителен флот от 272 изтребителя Су-30МКИ Flanker, повечето от които са произведени от Ню Делхи по лиценз. Въпреки това Ереван може да се колебае дали да инвестира в тези самолети, тъй като отсъствието на тези изтребители по време на конфликта в Нагорни Карабах през 2020 г. поражда опасения. Интегрирането на различни оръжия, сензори и авионика от цял свят в Су-30МКИ го отличава от фланговите изтребители на други държави. Комбинацията от ракети „въздух-въздух“ Astra и свръхзвукови крилати ракети BrahMos е увеличила смъртоносността на самолета.

Ако Армения реши да закупи още самолети Су-30, това може да накара Азербайджан да отвърне на удара, като закупи най-съвременни изтребители. Изтребителите Су-30 MKI на индийските ВВС могат да бъдат използвани като оправдание за закупуване на изтребителя JF-17 Thunder, който Китай и Пакистан произвеждат съвместно. Ереван може да възприеме среден подход и да модернизира четирите си Flanker-а с помощта на индийски техници, което ще позволи на Армения да нанася удари по цели далеч в Азербайджан. Развитието на тристранните военни връзки между Пакистан, Турция и Азербайджан поражда опасения относно възможността Индия да доставя повече оръжия на Армения.

История на конфликта

Конфликтът между Армения и Азербайджан около Нагорни Карабах е дългогодишен и започва още през 1988 г. През следващите години обаче, въпреки наличието на международни усилия за постигане на мирно решение, напрежението остава високо, а въоръжените сили на двете страни се засилват.

Ролята на Индия в конфликта

Въпреки че Индия е далеч от Кавказкия регион, тя не остава безучастна към конфликта между Армения и Азербайджан. Индия споделя добри отношения както с Армения, така и с Азербайджан. Въпреки това, изразява подкрепа за Армения и предоставя военна помощ, включително въоръжение и военна обучение.

Въоръжаването на Армения от Индия

Индия предоставя на Армения военна помощ, която включва въоръжение, оборудване и военна техника. Армения получава различни видове оръжия от Индия, включително леки оръжия, тежка артилерия и ракети. Това въоръжение има за цел да подпомогне Армения в нейната защита и да укрепи нейните военни сили.

Значението на военната помощ от Индия

Военната помощ от Индия има голямо значение за Армения в контекста на конфликта в Нагорни Карабах. Тя предоставя на Армения средства за отстояване и за укрепване на нейната отбранителна способност. Това също така праща ясно послание до Азербайджан и Турция, че Армения има мощни съюзници и че агресията срещу нея може да се сблъска с ярък отговор.

Геополитическите интереси на Индия в региона

Индия има силни геополитически интереси в региона на Кавказ, включително достъп до енергийни ресурси и опазване на своята влияние в Централна Азия. Подкрепата на Армения е част от стратегията на Индия за насърчаване на стабилността и сигурността в Кавказ.

Ангажиментът на Индия с Армения придобива все по-голямо значение, най-вече поради позицията на Армения като стратегически партньор в нововъзникващото тристранно партньорство, включващо Индия, Армения и Иран. Това партньорство е продиктувано от споделената загриженост за нарастващото влияние на оста Пакистан-Турция-Азербайджан, която играе ключова роля за поражението на Армения по време на войната в Нагорни Карабах през септември 2020 г. Поражението кара арменските стратези да потърсят надежден военен, икономически и дипломатически съюзник, като Индия се очертава като жизнеспособна опция поради разстоянието от 3200 км от Армения.

Сътрудничеството в областта на отбраната между Индия и Армения е от взаимна полза, тъй като Индия също се стреми да защити интересите си в региона. Чрез укрепването на отбранителните способности на Армения Индия се стреми да осигури стабилност в Южен Кавказ и да предотврати по-нататъшни нахлувания на арменска територия. Това сътрудничество служи на двете страни като средство за уравновесяване на военната сила на Азербайджан и неговите съюзници Турция и Пакистан.

Противодейства на влиянието на оста Пакистан-Турция-Азербайджан

Въпреки че двустранното сътрудничество между Индия и Иран продължава от известно време, участието на Иран в тристранното партньорство с Индия и Армения добавя ново измерение към възникващата стратегическа динамика в Близкия изток. Иран изиграва решаваща роля за предотвратяването или спирането на неотдавнашните азербайджански нахлувания в Армения, с което сигнализира за ангажимента си да поддържа стабилността в региона. Освен това широкомащабните военни учения, проведени по иранско-азербайджанските граници през 2021 г. и 2022 г., изпращат ясно послание на Азербайджан, че Иран е готов да предприеме необходимите мерки за защита на своите интереси.

Тристранното партньорство между Индия, Армения и Иран се ръководи от общата цел да се противодейства на влиянието на оста Пакистан-Турция-Азербайджан. Този съюз се стреми да създаде баланс на силите в региона, като гарантира, че нито една държава няма да доминира в Южен Кавказ. С обединяването на силите си тези държави се стремят да защитят дългосрочните си интереси и да запазят регионалната стабилност.

Стратегически интереси на Индия и пристанище Чабахар

Ангажиментът на Индия с Армения и Иран е в съответствие с по-широките ѝ стратегически интереси в региона. Един от ключовите аспекти на индийските планове за регионална свързаност е развитието на пристанището Чабахар в югоизточен Иран. Разположено в провинция Систан и Белуджистан, пристанището осигурява на Индия пряк достъп до Индийския океан, като предлага важен транзитен и търговски мост между Индия, Иран и Армения.

Пристанището Чабахар има огромно стратегическо значение, тъй като позволява на Индия да разшири Международния транспортен коридор Север-Юг (INSTC). INSTC, замислен през 2000 г. от Индия, Иран и Русия, служи като противовес на китайската инициатива „Пояс и път“ (BRI) и има за цел да подобри свързаността между Индийския океан и евразийския регион. Свързвайки Чабахар с Армения, INSTC ще улесни търговията и транспорта между Индия, Армения и други централноазиатски държави, заобикаляйки Пакистан и Афганистан.

Засилване на сътрудничеството в областта на отбраната

В допълнение към икономическите и дипломатическите връзки сътрудничеството в областта на отбраната представлява важен стълб на тристранното партньорство между Индия, Армения и Иран. Решението на Индия да предостави оръжия на Армения отразява нейния ангажимент за укрепване на отбранителните способности на Армения. Конкретните данни за оръжейната сделка не са оповестени публично поради чувствителния характер на продължаващия конфликт между Армения и Азербайджан. Смята се обаче, че Армения е изразила интерес да придобие от Индия средства като многоцелеви ракетни установки „Пинака“ и противотанкови управляеми ракети „Конкурс-М“.

Регионални последици и баланс на силите

Тристранното партньорство между Индия, Армения и Иран има значителни регионални последици, особено в контекста на оста Пакистан-Турция-Азербайджан. Съгласуването на тези три държави служи като противовес на нарастващото влияние на оста и има за цел да попречи на една държава да доминира в Южен Кавказ.

Партньорството също така подчертава променящия се геополитически пейзаж в региона. Поражението на Армения във войната за Нагорни Карабах и последвалата окупация на арменска територия от Азербайджан предизвикаха преоценка на външните политики на регионалните участници. Стратегическата промяна на Армения към Индия и Иран показва необходимостта по-малките държави да търсят надеждни съюзници, за да балансират влиянието на по-големите и по-мощни регионални играчи.

Търговски Пътища и Търговски Воини- „Индия – Близък изток – Европа“: Нова ера на глобална свързаност без Китай

Освен сътрудничеството в областта на отбраната, тристранното партньорство между Индия, Армения и Иран обхваща и икономическото сътрудничество и регионалната свързаност. Разширяването на INSTC (International North–South Transport Corridor) през Армения и пристанището Чабахар предлага огромни възможности за търговия и транспорт в региона. Визията на Индия за свързване на Индийския океан с Евразия и Финландия през Армения демонстрира нейния ангажимент за разширяване на икономическите връзки и насърчаване на регионалната интеграция.

INSTC (International North–South Transport Corridor) не само осигурява алтернативен маршрут за индийските и югоизточните азиатски износители за достъп до пазарите на Централна Азия, но и заобикаля региони, измъчвани от проблеми със сигурността, като Пакистан и Афганистан.

Икономическият коридор Индия – Близък изток – Европа (ИМЕК) се превръща в трансформираща инициатива, която обещава да промени глобалния икономически пейзаж. Този коридор, свързващ Индия, Близкия изток и Европа, привлече значително внимание и подкрепа от страна на световни лидери и експерти. Той представлява важен етап в глобалната свързаност и икономическа интеграция, но много по-важно е неговото значение като стратегически отговор на китайската инициатива „Пояс и път“, коридорът притежава огромен потенциал да промени регионалната динамика и да насърчи сътрудничеството между участващите държави. Като се фокусира върху рентабилните транспортни мрежи, устойчивото развитие и приобщаващия растеж, ИМЕК има за цел да създаде динамичен и устойчив икономически коридор, който да е от полза за всички заинтересовани страни.

А ето някои основни аспекти на ИМЕК, както и потенциалните му последици, ползи и глобалните промени:.

ИМЕК, обявен на срещата на върха на Г-20 в Ню Делхи през 2023 година, е съвместно усилие между Съединените щати, Индия, Франция, Германия, Саудитска Арабия, ОАЕ, Италия и Европейския съюз. Той се състои от два коридора за развитие: единият свързва Индия с Близкия изток, а другият – Близкия изток с Европа. Този амбициозен проект има за цел да подобри свързаността, икономическата интеграция и устойчивия растеж между континентите.

За да разберем потенциалното въздействие на ИМЕК, можем да направим паралел с историческите търговски пътища, които са формирали цивилизациите и са насърчавали културния обмен. Древният Път на коприната, например, е улеснявал потока от стоки, идеи и влияние между Изтока и Запада. Като съвременно въплъщение на тези маршрути, ИМЕК обещава да насърчи задълбочаването на дипломатическите връзки и сътрудничеството.

Икономическите коридори се превръщат в „нервната система на световната икономика“, като оказват влияние върху баланса на силите и дават възможност на държавите да си осигурят основни линии за доставки. ИМЕК има за цел да промени правилата на играта в това отношение, като революционизира потока от стоки, влияние и власт между основните световни региони. Като разнообразява търговските маршрути и създава нови съюзи, коридорът предлага стратегически предимства за Индия, Близкия изток и Европа.

За Индия ИМЕК представлява стратегическа възможност за намаляване на зависимостта от традиционните търговски партньори и за проучване на нови пазари. Коридорът открива възможности за развитие на различни сектори – от енергетиката до технологиите, като стимулира икономическия растеж и създаването на работни места. Като се свързва с Близкия изток и Европа, Индия може да засили позицията си на глобален играч и да разшири обхвата си в международната търговия.

Близкият изток, който традиционно разчита на западните партньорства, вижда в ИМЕК алтернативен път за икономическа диверсификация. С участието си в коридора регионът се стреми да балансира портфолиото си от съюзи и да намали уязвимостта си от геополитическа несигурност. Той предоставя възможност да се възползва от стратегическото си местоположение, богатите ресурси и културните връзки, за да насърчи икономическото развитие и да засили регионалното сътрудничество.

За Европа МВнР предлага възможност за разнообразяване на търговските маршрути и намаляване на зависимостта от традиционните канали. Тъй като континентът се стреми да засили икономическите си връзки извън непосредствените си граници, коридорът предоставя врата към нови пазари и сътрудничество с нововъзникващите икономики. С приемането на ИМЕК Европа може да повиши икономическата си устойчивост и да укрепи позицията си в световната търговска система.

Успехът на ИМЕК зависи от стабилната свързаност, развитието на инфраструктурата и технологичния напредък. Партньорите по този проект са поели ангажимент да свържат търговските центрове с железопътни линии и да подсилят свързаността с нови интернет, енергийни и водородни връзки. Тези усилия не само ще улеснят безпроблемното движение на стоки, но и ще проправят пътя за иновации и устойчиво развитие.

Геополитическият пейзаж около ИМЕК е сложен. Въпреки че проектът има за цел да насърчи икономическата интеграция и сътрудничество, той повдига въпроси относно регионалната динамика и потенциалното сътрудничество със съседните държави. Участието на Саудитска Арабия, Израел и близостта на Иран добавят слоеве сложност към коридора. Успехът на проекта ще зависи от ефективната дипломация и способността за ориентиране в тази сложна геополитика.

Тъй като светът се бори с предизвикателствата на изменението на климата, ИМЕК подчертава значението на устойчивостта и зелените инициативи. Партньорите признават необходимостта от намаляване на емисиите на парникови газове и отдаване на приоритет на екологосъобразните практики. Чрез включването на възобновяеми енергийни източници, насърчаването на екологични технологии и възприемането на устойчиви практики коридорът може да даде пример за отговорен икономически растеж.

ИМЕК може да не окаже пряко въздействие върху нормализирането на отношенията между Саудитска Арабия и Израел, тъй като той е насочен предимно към укрепване на търговската и транспортната инфраструктура, а не към политическото сътрудничество. Сложността на регионалната дипломация в Близкия изток често се влияе от исторически, политически и религиозни фактори. Въпреки че икономическото сътрудничество може да допринесе за изграждането на доверие и насърчаването на диалога, то не е гаранция за политическо нормализиране. В саудитско-израелските отношения напоследък се наблюдава подобрение, но все още има значителни пречки, които трябва да бъдат преодолени, преди да се постигне пълно нормализиране.

Проекта идва в момент на засилваща се конкуренция между големите сили, особено Китай и САЩ. Инициативата на Китай „Пояс и път“ (BRI) вече е навлязла значително в региона, предизвиквайки загриженост сред другите глобални участници. ИМЕК може да се разглежда като отговор на нарастващото влияние на Китай, тъй като Индия и нейните партньори се стремят да създадат алтернативни икономически коридори и да подобрят регионалната свързаност.

ИМЕК предоставя както възможности, така и предизвикателства за участващите държави. От една страна, той има потенциала да стимулира икономическия растеж, да привлича инвестиции и да укрепва регионалното сътрудничество. Изпълнението на такъв мащабен проект обаче изисква значителни финансови ресурси, координация и политическа воля. Международните партньори играят решаваща роля в подкрепа на изпълнението на ИМЕК, като Съединените щати изразяват интерес към сътрудничество с Индия и нейните регионални партньори по инициативи за развитие на инфраструктурата и свързаност.

Икономическият коридор „Индия – Близък изток – Европа“ представлява значителна промяна в глобалната икономическа динамика. Със своя потенциал да стимулира икономическия растеж, да подобри свързаността и да насърчи културния обмен, коридорът открива нови възможности за сътрудничество и споделен просперитет. С напредването на проекта ще са необходими внимателна координация, дипломатически финес и ангажимент за приобщаващо и устойчиво развитие.

Ролята на Турция в реализирането на ИМЕК

Индия и Турция са две държави с богата история и култура, които са били взаимно свързани през вековете. Въпреки това, последните години са поставили предизвикателства пред тяхната връзка.

От древни времена до съвременността, Индия и Турция са имали връзки през Стария свят и по пътищата на културната и стопанската размяна. По време на Османската империя, Индия и Турция имат търговски отношения и културни връзки. В XX век, след освобождението на Индия от британско колониално управление и основаването на Турция като съвременна република, двата народа създават дипломатически отношения. Въпреки историческите връзки, индийско-турските отношения са изправени пред редица предизвикателства в настоящето време. Едно от основните предизвикателства е спорът относно Кашмир. Турското изявление относно Кашмир, направено от президента Реджеп Тайип Ердоган, въздейства на индийската политическа сцена и води до напрежение между двете държави.

Индия и Турция са стратегически важни държави в своите региони. Индия е водеща сила в Южна Азия, докато Турция играе ключова роля в Близкия изток и Черноморския регион. Техните геополитически интереси и позиции могат да влияят на динамиката на индийско-турските отношения. Като Нагорни Карабах попада в сферата на Турското влияние и интереси. Отделно от това Турция инвестира много в позиционирането си като търговски възел и на Индия ще бъде изключително трудно да я заобиколи или минимизира нейната бъдеща роля на регионален лидер. Още повече ако Индия взима страната на Армения посредством военна помощ, страна чийто единствен шанс за оцеляване е САЩ, който пък от своя страна изключително много зависи от военното си партньорство с Турция.

Ролята на Турция като лидер в региона на Кавказ

В конфликта между Армения и Азербайджан, Турция играе важна роля. Кавказ, който се намира между Черно море и Каспийско море е ключов регион предопределящ политическата и икономическата стабилност на регионалният лидер Турция, която пък от своя страна разчита на стратегическото си положение между Европа и Азия.

За да разберем по-добре стратегията на Турция в Кавказ, трябва да се запознаем с историческия контекст на региона, които е богат на културни и етнически различия, които влияят на политическата динамика. През историята са съществували множество конфликти и съперничества между различните народи и държави в Кавказ, в основата на които е неговото стратегическо положение. Регионът е връзка между Европа и Азия, като през него преминават важни търговски маршрути. Това го прави ключов играч днес в енергийната сигурност, особено като транзитна зона за газопроводи и нефтопроводи.

За да се подържа ролята си на лидер Турция поддържа тясни дипломатически отношения с държавите в Кавказ и насърчава политическата стабилност в региона. Също така Турция развива търговско и икономическо сътрудничество с регионалните държави и инвестира в различни сектори, като енергетика, транспорт и туризъм. Турция също така играе ключова роля в политическите процеси в Кавказ, като нейната културна стратегия се развива паралелно. Нейната активна дипломация и икономически ангажименти я правят важен играч в Кавказ. А след като всички основни сили на Русия се хвърлиха в конфликта с Украйна, нанесъл неимоверни икономически и имиджови вреди и авантюрите и в Сирия и Африка, на Русия предстоят изключително трудни времена на гео политическата сцена. Ситуация в която нейните бивши периферии ще бъдат загубени за сметка на нови глобални играчи като Турция.

В Заключение

Самият факт, че Армения, която е била един от най-близките съюзници на Кремъл през последното столетие, вече провежда съвместни учения с американски войници е повече от красноречив за това което се случва в Кавказ. Армения е изправена пред предизвикателства в отношенията си с Русия и организацията CSTO. Въпреки че Русия в миналото е била тесен съюзник на Армения, настоящите напрежения и ограниченията на Кремъл в региона създават нови реалности. Армения търси нови съюзници и подкрепа от Запада, за да се защити от потенциални заплахи.

Големият въпросът за Кавказ е дали Русия ще бъде въвлечена в нов горещ конфликт на своята граница след почти две годишната война с Украйна. А потенциалите за прокси конфронтация са многобройни, с възможност дори за поредна война между Русия и Турция. Отговорите на този въпрос са много по важни от енергийната сигурност на ЕС или спречкванията за доминиране на търговските пътища между Индия, Китай и Турция.

Материалът е любезно предоставен от Angel Analytical и AfCD London. Изготвен е от Илиян Кузманов, журналист и анализатор изследващ процесите в Русия и Африка.