Аржентинският президент Хавиер Милей изля върху публиката в Давос кофи ледена вода с парализиращата си реч. Той предупреди световният елит на най-важната годишна бизнес среща какво може да се случи, ако Западът остане на днешния социалистически „път на робството“. Неговото предупреждение напомни на Западния свят, че след падането на желязната завеса тези, които би трябвало да защитават ценностите на Запада, се подадоха на визия, която неумолимо води към голяма държава и колективизъм.
Световният икономически форум (СИФ) започна 54-ата си годишна среща в Давос, Швейцария, на 15 януари. Делегати от световния бизнес, правителствата, гражданското общество, медиите и академичните среди се събираха, за да разгледат най-неотложните проблеми в света и да определят приоритетите за следващата година. Дискусиите по различните теми се съсредоточават върху основните принципи, които движат доверието, включително прозрачност, последователност и отчетност. Сесиите са предназначени да предизвикат ползотворни дискусии по най-наболелите въпроси на деня – и в крайна сметка да окажат въздействие. Но определено политическата звезда на 2024 се нарича Хавиер Милей!
Хавиер Милей пристигна в Давос след като приключи един месец начело на Аржентина. Президент на страна в криза, в която инфлацията вече надхвърля тази във Венецуела и е най-лошата в Северна и Южна Америка, Милей застана срещу огромния държавен апарат и пандемичните нива на неефективност, корупция и злоупотреби. Антикомунистическата партия „Свобода напред“ на Милей управлява в коалиция с „Републиканско предложение“ (PRO) на бившия президент Маурисио Макри и части от дясната буржоазна Радикална партия. В първите дни на управлението му бяха отбелязани с мащабна реформа целяща да съкрати огромните разходи и администрация оставени в наследство от социалистите управлявали преди него. Както и с това, че той дистанцира Аржентина от БРИКС, само няколко месеца от опита страната да бъде поставена в орбита на Китай и Русия. Дори Международният валутен фонд (МВФ), едва седмици след стъпването му в длъжност похвали „амбициозния план за стабилизиране“, лансиран от правителството, и му отпусна средства в размер на 4,7 млрд. долара, за да може Аржентина да продължи да изплаща дълга си към институцията в размер на 43 млрд. долара, поиска от него да „изгради политическа подкрепа“, така че реформата му да бъде одобрена в Конгреса. МВФ и Аржентина се споразумяха да продължат с погасителния план, договорен през 2022 г. от лявото перонистко правителство, по отношение на заема от 43 млрд. долара. Перонисткото правителство не успя да постигне целите на фонда и в крайна сметка изплати падежите си с други заеми, като например валутния суап с Китай. Милей има различна стратегия, като обещава по-радикални от исканите от МВФ мерки за икономии, за да превърне годишния дефицит от 3% в излишък от 2% и да натрупа резерви от 10 млрд. долара. Така че неговото послание от Давос е отражение на един нов политически полъх, обещаващ да се превърне в буря, способна да се противопостави на новия социализъм (в различните си разновидности, китайски, руски вариант, национал-социализъм от типа на Орбан, ляв, Християн-демократичен…) доминирал световната политика през последните десетилетия.
Ето малка част от посланията на Милей:
„Нека никой не ви казва, че амбицията ви е неморална“ „Аз съм тук, за да ви кажа, че колективистичните експерименти никога не са решение на проблемите, които тормозят гражданите на света. По-скоро те са първопричината за тях.“ „Лявото казва, че капитализмът е лош, защото е индивидуалистичен, а колективизмът е добър, защото е алтруистичен. Разбира се, с парите на другите.“ „И как така академичните среди, международните организации, икономическите теоретици и политиците демонизират една икономическа система, която не само е измъкнала 90% от населението на света от крайната бедност, но и продължава да го прави все по-бързо?“ „С други думи, успешните капиталистически бизнесмени са социални благодетели, които далеч не присвояват богатството на другите, а допринасят за общото благосъстояние. В крайна сметка успешният предприемач е герой.“ „Никога не бива да се забравя, че социализмът винаги и навсякъде е обедняващо явление, което се е провалило във всички страни, където е било изпробвано. Той е бил провал в икономически, социален и културен план, а освен това е убил над 100 милиона човешки същества.“ „Всички имаме едни и същи неотменими права, дадени от Създателя (Бог), включително живот, свобода и собственост. Единственото, до което води програмата на радикалния феминизъм, е по-голяма държавна намеса за спъване на икономическия процес, като се дава работа на бюрократи, които не са допринесли с нищо за обществото.“ „Така стигаме до момента, в който, използвайки различни имена или прикрития, голяма част от общоприетите идеологии в повечето западни страни са колективистични варианти, независимо дали се обявяват открито за комунисти, фашисти, социалисти, социалдемократи, националсоциалисти, християндемократи, неокейнсианци, прогресисти, популисти, националисти или глобалисти. В крайна сметка няма съществени разлики.“
Ето я и цялата стенограма от специалното обръщение на Хавиер Милей, президент на Аржентина, произнесено по време на годишната среща на Световния икономически форум в Давос 2024:
Добър ден! Благодаря ви много.
Днес съм тук, за да ви кажа, че Западният свят е в опасност. И той е в опасност, защото тези, които би трябвало да защитават ценностите на Запада, са кооптирани от визия за света, която неумолимо води към социализъм и по този начин към бедност. За съжаление през последните десетилетия основните лидери на Западния свят изоставиха модела на свободата в полза на различни версии на това, което наричаме колективизъм. Някои от тях са били мотивирани от добронамерени личности, които са готови да помагат на другите, а други – от желанието да принадлежат към привилегирована каста.
Аз съм тук, за да ви кажа, че колективистичните експерименти никога не са решение на проблемите, които тормозят гражданите на света. По-скоро те са първопричината за тях. Повярвайте ми – никой не е в по-добра позиция от нас, аржентинците, за да свидетелства за тези две точки.
Тридесет и пет години след като приехме модела на свободата, през 1860 г., ние станахме водеща световна сила. А когато през последните 100 години възприехме колективизма, видяхме как нашите граждани започнаха системно да обедняват и ние паднахме до 140-то място в света.
Но преди да проведем дискусията, първо би било важно да разгледаме данните, които показват защо капитализмът на свободното предприемачество е не само единствената възможна система за прекратяване на бедността по света, но и че е единствената морално желана система за постигане на това.
Ако разгледаме историята на икономическия прогрес, ще видим как между нулевата година и приблизително 1800 г. световният БВП на глава от населението на практика остава постоянен през целия референтен период. Ако погледнете графика на развитието на икономическия растеж през цялата история на човечеството, ще видите графика на хокейната тояга – експоненциална функция, която остава постоянна през 90 % от времето и която се задейства експоненциално, започвайки от XIX век.
Единственото изключение от тази история на стагнация е в края на XV в. с откриването на американския континент, но за това изключение през целия период между нулевата година и 1800 г. световният БВП на глава от населението е в застой.
Сега не става въпрос само за това, че капитализмът е довел до експлозия на богатството от момента, в който е бил приет като икономическа система, но и ако погледнете данните, ще видите, че растежът продължава да се ускорява през целия период. И през целия период между нулевата година и 1800 г. темпът на нарастване на БВП на глава от населението остава стабилен – около 0,02 % годишно. Така че почти няма растеж. Започвайки от XIX в. с индустриалната революция, сложният годишен темп на растеж е 0,66 %. При този темп, за да се удвои БВП на глава от населението, са необходими около 107 години.
Ако разгледаме периода между 1900 г. и 1950 г., темпът на растеж се ускорява до 1,66 % годишно. Така че вече не са необходими 107 години, за да се удвои БВП на глава от населението, а 66. А ако вземете периода между 1950 г. и 2000 г., ще видите, че темпът на растеж е бил 2,1 %, което означава, че само за 33 години можем да удвоим БВП на глава от населението в света. Тази тенденция далеч не е спряла, а продължава да е жива и днес. Ако вземем периода между 2000 г. и 2023 г., темпът на растеж отново ще се ускори до три процента годишно, което означава, че бихме могли да удвоим световния БВП на глава от населението само за 23 години.
Въпреки това, когато разгледате БВП на глава от населението от 1800 г. до днес, ще видите, че след индустриалната революция световният БВП на глава от населението се е увеличил над 15 пъти, което означава бум на растежа, който е извадил 90 % от световното население от бедността. Не бива да забравяме, че към 1800 г. около 95 % от населението на света живее в крайна бедност. До 2020 г., преди началото на пандемията, този процент е намалял до 5 %.
Изводът е очевиден. Капитализмът на свободната търговия като икономическа система далеч не е причина за нашите проблеми, а единственият инструмент, с който разполагаме, за да сложим край на глада, бедността и крайната бедност на нашата планета. Емпиричните доказателства са неоспорими.
Ето защо, тъй като няма никакво съмнение, че капитализмът на свободната търговия е по-добър в производствено отношение, лявото атакува капитализма, твърдейки, че става въпрос за морал, казвайки – това твърдят критиците – че той е несправедлив. Те казват, че капитализмът е лош, защото е индивидуалистичен, а колективизмът е добър, защото е алтруистичен. Разбира се, с парите на другите.
Затова те се застъпват за социална справедливост. Но тази концепция, която в развитите страни стана модерна в последно време, в моята страна е постоянна в политическия дискурс от повече от 80 години. Проблемът е, че социалната справедливост не е справедлива и не допринася за общото благосъстояние. Точно обратното, тя е несправедлива по своята същност идея, защото е насилствена. Тя е несправедлива, защото държавата се финансира чрез данъци, а данъците се събират принудително. Или пък някой от нас може да каже, че доброволно плаща данъци? Това означава, че държавата се финансира чрез принуда и че колкото по-високо е данъчното бреме, толкова по-висока е принудата и толкова по-ниска е свободата.
Онези, които насърчават социалната справедливост, изхождат от идеята, че цялата икономика е един пай, който може да бъде разделен по различен начин. Но този пай не е даденост. Това е богатство, което се генерира в процеса, който Израел Кирцнер например нарича процес на откриване на пазара. Ако стоките или услугите, предлагани от даден бизнес, не се търсят, бизнесът ще фалира, освен ако не се адаптира към това, което пазарът изисква. Те ще се справят добре и ще произвеждат повече, ако произвеждат продукт с добро качество на атрактивна цена. Така че пазарът е процес на откриване, в който капиталистите ще намерят правилния път, докато се движат напред.
Но ако държавата наказва капиталистите, когато те са успешни, и застава на пътя на откривателския процес, тя ще унищожи стимулите им, а последицата е, че те ще произвеждат по-малко. Паят ще бъде по-малък, а това ще навреди на обществото като цяло. Колективизмът, като потиска тези процеси на открития и възпрепятства присвояването на откритията, в крайна сметка връзва ръцете на предприемачите и им пречи да предлагат по-добри стоки и услуги на по-добра цена.
И как така академичните среди, международните организации, икономическите теоретици и политиците демонизират една икономическа система, която не само е измъкнала 90% от населението на света от крайната бедност, но и продължава да го прави все по-бързо?
Благодарение на капитализма, на свободната търговия светът изживява най-добрия си момент. Никога в цялата история на човечеството не е имало период на по-голямо благоденствие от днешния. Това важи за всички. Днешният свят има повече свобода, богат е, по-мирен и проспериращ. Това важи с особена сила за държавите, които имат по-голяма икономическа свобода и зачитат правото на собственост на хората.
Страните, които имат повече свобода, са 12 пъти по-богати от тези, които са подложени на репресии. Най-ниският перцентил в свободните страни е по-добре осигурен от 90% от населението в репресивните страни. Бедността е 25 пъти по-малка, а крайната бедност – 50 пъти по-малка. Гражданите на свободните държави живеят с 25% по-дълго от гражданите на репресираните държави.
Какво имаме предвид, когато говорим за либертарианство? Ще си позволя да цитирам думите на най-големия авторитет по въпросите на свободата в Аржентина, професор Алберто Бенегас Линч младши, който казва, че либертарианството е неограничено зачитане на жизнения проект на другите, основано на принципа на ненападение, в защита на правото на живот, свобода и собственост.
Нейните основополагащи институции са частната собственост, свободните от държавна намеса пазари, свободната конкуренция, разделението на труда и социалното сътрудничество, при които успехът се постига само чрез предлагане на стоки с по-добро качество или на по-добра цена. С други думи, успешните капиталистически бизнесмени са социални благодетели, които далеч не присвояват богатството на другите, а допринасят за общото благосъстояние. В крайна сметка успешният предприемач е герой.
И това е моделът, който ние препоръчваме за Аржентина на бъдещето. Модел, основан на основния принцип на либертарианството. Защитата на живота, свободата и собствеността.
Сега, ако свободното предприемачество, капитализмът и икономическата свобода са се доказали като изключителни инструменти за прекратяване на бедността в света и сега се намираме в най-доброто време в историята на човечеството, си струва да се запитаме защо казвам, че Западът е в опасност. И го казвам именно защото в страните, които би трябвало да защитават ценностите на свободния пазар, частната собственост и другите институции на либертарианството, сектори от политическия и икономическия естаблишмънт подкопават основите на либертарианството, отварят вратите на социализма и потенциално ни обричат на бедност, мизерия и стагнация.
Никога не бива да се забравя, че социализмът винаги и навсякъде е обедняващо явление, което се е провалило във всички страни, където е било изпробвано. Той е бил провал в икономически, социален и културен план, а освен това е убил над 100 милиона човешки същества.
Същественият проблем на Запада днес не е само в това, че трябва да се справим с онези, които дори след падането на Берлинската стена и огромните емпирични доказателства продължават да пропагандират обедняващия социализъм.
Но това са и нашите собствени лидери, мислители и учени, които разчитат на погрешна теоретична рамка, за да подкопаят основите на системата, която ни е дала най-голямото разширяване на богатството и просперитета в нашата история.
Теоретичната рамка, за която говоря, е тази на неокласическата икономическа теория, която проектира набор от инструменти, които, волно или неволно, в крайна сметка обслужват намесата на държавата, социализма и социалната деградация.
Проблемът на неокласиците е, че моделът, в който са се влюбили, не отразява реалността, затова те отдават грешките си на предполагаеми пазарни провали, вместо да преразгледат предпоставките на модела.
Под претекст за предполагаем пазарен провал се въвеждат регулации. Тези регулации водят до изкривяване на ценовата система, пречат на икономическите разчети и следователно възпрепятстват спестяванията, инвестициите и растежа. Проблемът се състои най-вече във факта, че дори предполагаемите либертариански икономисти не разбират какво е пазар, защото ако разбираха, бързо щеше да се види, че е невъзможно да има пазарни провали.
Пазарът не е просто графика, описваща кривата на търсенето и предлагането. Пазарът е механизъм за социално сътрудничество, при който доброволно разменяте права на собственост. Следователно въз основа на това определение да се говори за пазарен провал е оксиморон. Не съществуват пазарни провали. Ако транзакциите са доброволни, единственият контекст, в който може да има пазарен провал, е ако има принуда, а единственият, който е в състояние да принуждава по принцип, е държавата, която държи монопола върху насилието. Следователно, ако някой смята, че е налице пазарен провал, бих му предложил да провери дали е налице държавна намеса. И ако установят, че това не е така, бих им предложил да проверят отново, защото очевидно има грешка. Пазарни провали не съществуват.
Пример за така наречените пазарни провали, описани от неокласиците, е концентрираната структура на икономиката. От 1800 г. нататък, когато населението се е увеличило осем или девет пъти, БВП на глава от населението е нараснал над 15 пъти, така че е имало нарастваща възвръщаемост, която е довела до намаляване на крайната бедност от 95 % на 5 %.
Наличието на нарастваща възвръщаемост обаче е свързано с концентрирани структури, които бихме нарекли монопол. Как така нещо, което е създало толкова много благосъстояние за неокласическата теория, е пазарен провал? Неокласическите икономисти мислят нестандартно. Когато моделът се провали, не трябва да се сърдите на реалността, а на модела и да го промените. Дилемата, пред която е изправен неокласическият модел, се състои в това, че те казват, че искат да усъвършенстват функцията на пазара, като атакуват това, което смятат за провали. Но по този начин те не само отварят вратите на социализма, но и се противопоставят на икономическия растеж.
Например регулирането на монополите, унищожаването на техните печалби и унищожаването на нарастващата възвръщаемост автоматично би унищожило икономическия растеж. Въпреки това, изправени пред теоретичното доказателство, че държавната намеса е вредна – а емпиричните доказателства, че тя се е провалила, не биха могли да бъдат други – решението, предлагано от колективистите, не е по-голяма свобода, а по-скоро по-голямо регулиране, което създава низходяща спирала от регулации, докато всички станем по-бедни, а животът ни зависи от бюрократ, седящ в луксозен офис.
Предвид мрачния провал на колективистичните модели и неоспоримия напредък на свободния свят, социалистите бяха принудени да променят програмата си: те изоставиха класовата борба, основана на икономическата система, и я замениха с други предполагаеми социални конфликти, които са също толкова вредни за живота и за икономическия растеж.
Първата от тези нови битки беше нелепата и противоестествена борба между мъжа и жената. Либертарианството вече предвижда равенство между половете. Крайъгълният камък на нашето верую е, че всички хора са създадени равни и че всички имаме едни и същи неотменими права, дадени от Създателя, включително живот, свобода и собственост. Единственото, до което води програмата на радикалния феминизъм, е по-голяма държавна намеса за спъване на икономическия процес, като се дава работа на бюрократи, които не са допринесли с нищо за обществото. Пример за това са министерствата на жените или международните организации, посветени на популяризирането на тази програма.
Друг конфликт, представян от социалистите, е този на хората срещу природата, като се твърди, че ние, хората, увреждаме планетата, която трябва да бъде защитена на всяка цена, като се стига дори до застъпничество за механизми за контрол на населението или за аборти. За съжаление тези вредни идеи са се наложили в нашето общество. Неомарксистите са успели да кооптират здравия разум на западния свят, като са си присвоили медиите, културата, университетите, а също и международните организации.
Последният случай е най-сериозният, вероятно защото това са институции, които имат огромно влияние върху политическите и икономическите решения на своите държави членки. За щастие има все повече от нас, които се осмеляват да изкажат мнението си, защото виждаме, че ако не се борим истински и решително срещу тези идеи, единствената възможна съдба е да имаме все по-големи нива на държавно регулиране, социализъм, бедност и по-малко свобода, а следователно и по-лош стандарт на живот.
За съжаление Западът вече е започнал да върви по този път. Знам, че за мнозина може да звучи нелепо твърдението, че Западът се е обърнал към социализма, но то е нелепо ако се ограничим само с традиционното икономическо определение за социализъм, според което това е икономическа система, в която държавата притежава средствата за производство. Това определение според мен трябва да се актуализира в светлината на настоящите обстоятелства.
Днес не е необходимо държавите да контролират пряко средствата за производство, за да контролират всеки аспект от живота на хората. С помощта на инструменти като печатане на пари, дълг, субсидии, контрол на лихвения процент, ценови контрол и регулации за коригиране на т.нар. пазарни недостатъци те могат да контролират живота и съдбите на милиони хора.
Така стигаме до момента, в който, използвайки различни имена или прикрития, голяма част от общоприетите идеологии в повечето западни страни са колективистични варианти, независимо дали се обявяват открито за комунисти, фашисти, социалисти, социалдемократи, националсоциалисти, християндемократи, неокейнсианци, прогресисти, популисти, националисти или глобалисти. В крайна сметка няма съществени разлики. Всички те твърдят, че държавата трябва да направлява всички аспекти от живота на хората. Всички те защитават модел, противоречащ на този, който е довел човечеството до най-впечатляващия прогрес в неговата история.
Дойдохме тук днес, за да поканим западния свят да се върне на пътя на просперитета. Икономическата свобода, ограниченото правителство и неограниченото зачитане на частната собственост са основни елементи за икономическия растеж. Обедняването, предизвикано от колективизма, не е фантазия, нито пък неизбежна съдба. Това е реалност, която ние, аржентинците, познаваме много добре. Ние преживяхме това. Преживяхме го, защото, както казах по-рано, откакто решихме да изоставим модела на свобода, който ни направи богати, се въртим по спирала надолу – спирала, по която от ден на ден ставаме все по-бедни и по-бедни. Това е нещо, което преживяхме, и сме тук, за да ви предупредим какво може да се случи, ако страните от Западния свят, които забогатяха благодарение на модела на свободата, останат по този път на робството.
Случаят с Аржентина е емпирична демонстрация, че независимо от това колко сте богати, колко природни ресурси имате, колко квалифицирано е населението ви, колко образовани сте или колко златни кюлчета имате в централната банка – ако се приемат мерки, които възпрепятстват свободното функциониране на пазарите, конкуренцията, ценовите системи, търговията и собствеността върху частната собственост, единствената възможна съдба е бедността.
Ето защо в заключение бих искал да оставя послание за всички бизнесмени тук и за тези, които не са тук лично, но следят от цял свят. Не се плашете от политическата каста или от паразитите, които живеят за сметка на държавата. Не се предавайте на политическата класа, която иска единствено да остане на власт и да запази привилегиите си. Вие сте социални благодетели. Вие сте герои. Вие сте създателите на най-необикновения период на просперитет, който някога сме виждали.
Нека никой не ви казва, че амбицията ви е неморална. Ако печелите пари, то е, защото предлагате по-добър продукт на по-добра цена, като по този начин допринасяте за общото благосъстояние. Не се поддавайте на настъплението на държавата. Държавата не е решението. Държавата е самият проблем. Вие сте истинските главни герои в тази история и бъдете сигурни, че от днес Аржентина е ваш верен и безусловен съюзник.
Благодаря ви много и да живее свободата, по дяволите!
Автор: Илиян Кузманов
