Петчленен състав на Върховният административен съд отмени определение №14630/04.12.2014 г. по административно дело № 14813 от 2014 г., оставено в сила с определение №2038/25.02.2015 г. по административно дело №1813/2015 г. на петчленен състав на съда.
Отмяната е на основание чл. 239, т. 6 от Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно разпоредбата актът подлежи на отмяна, когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека (ЕСПЧ) е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, какъвто е конкретният случай, съобщиха от пресцентъра на съда.
Административно дело № 1972 от 2023 г. е образувано по искане на „Корпоративна търговска банка“ АД и бившите й изпълнителни директори Илиан Зафиров, Георги Христов и Александър Панталеев.
Върховните магистрати връщат делото за ново разглеждане от друг тричленен състав на съда. В случая новото произнасяне по жалбата на Орлин Русев, Илиан Зафиров, Георги Христов и Александър Панталеев, против решение №138/6.11.2014 г. на Управителния съвет на БНБ за отнемане на лиценза на КТБ трябва да бъде от тричленен състав на ВАС, от фаза конституиране на страните в производството. При новото разглеждане на делото, съставът следва да съобрази с мотивите в решението на ЕСПЧ.
В жалбата си пред ЕСПЧ жалбоподателите твърдят, че не са имали възможност за съдебно оспорване на решението на БНБ за отнемането на лиценза на КТБ.
В т. 131 от решението на ЕСПЧ се приема, че квесторите могат да оспорят решението на БНБ за отнемане лиценза на КТБ. Но пък те са зависими от и отговарят пред БНБ и нямат стимул да оспорват нейното решение, като това решение е било, поне частично основано на техните собствени доклади пред БНБ. Според ЕСПЧ правото на достъп до съд предполага самото лице, чиито права и задължения са изложени на риск, да може да заведе производство пред съдилищата по директен и независим начин.
В т. 142 от решението си ЕСПЧ приема, че по такъв начин КТБ е поставена в ситуация, при която не е имало нито едно лице, разполагащо както с правомощия, така и с правен интерес да оспори отнемането на лиценза й.
Съответно в т. 145 от решението си ЕСПЧ приема, че относимото законодателство и начинът, по който то е приложено от българските съдилища, не предоставят на КТБ, посредством справедливо представителство, ясна и практическа възможност за търсене и постигане на съдебно оспорване на отнемането на лиценза й, и по този начин положението на КТБ е на практика идентично с това на банките по делата „Капиталбанк“АД и „Международна банка за търговия и развитие“ АД и др., макар законовите ограничения за оспорване решение на БНБ за отнемане на банков лиценз да са отпаднали през 2007 г.
По гореизложените причини ЕСПЧ е установи нарушение на чл. 6, §1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, тъй като самата КТБ не е имала ясна и практическа възможност, посредством надлежно представителство, да търси и получи справедливо разглеждане по съдебен ред на оспорването на решението на БНБ.
С оглед гореизложеното искането за отмяна на влязлото в сила определение – предмет на делото е основателно и следва да се уважи.
Решението по административно дело № 1972 от 2023 г. не подлежи на обжалване.