Въвеждането на гласуване по пощата е съществено изменение на правилата за произвеждане на избори. Това се казва в становище на ЦIИК, изпратено днес до правната комисия в НС заради поправките в Изборния кодекс. Повод е предложението на ИТН , които искат експериментално гласуване по пощата на президентските избори тази есен. В първоначалният вариант ИТН искаха вот по пощата „ако е възможно“ за българите в чужбина още на следващите парламентарни избори.
В писмото си от ЦИК поясняват, че съгласно международните стандарти, възприети от ОССЕ и Венецианската комисия, изменението на изборното законодателство следва да бъде обект на широко обществено обсъждане и да бъде достатъчно отдалечено от евентуални предстоящи избори.
От ЦИК отбелязват, че като независим държавен орган, натоварен с организацията на всички видове избори, те нямат нужния необходимия административен и финансов ресурс за техническото обезпечаване на дейностите, свързани с машинното гласуване. Повод за коментара от страна на ЦИК е идеята за преминаване почти изцяло към машинен вот.
В тази връзка ЦИК изтъкват, че държавите, където е въведено изцяло машинно гласуване, организацията на изборния процес се различава съществено от тази в България. Комисията посоча още, че не може самостоятелно да осигури складове и охрана за машините за гласуване, както и техния транспорт или пък персонал за обслужването им. Всички тези дейности са обект на обществени поръчки и ще доведе до допълнителни финансови разходи.
Те напомнят, че от предвидените 9398 секции с машинно гласуване на последните избори при отчитането на резултатите успешно са заредени данните от записващите технически устройства от 9275 машини, или 98,69%.
Според данните машинно са гласували 789 923 избиратели, или 26,90% от гласувалите в секциите с машинно гласуване. В 545 секции няма подаден глас чрез машина, а в още 825 – с устройствата са гласували под 10 избиратели. Само в една от секциите са гласували с машина всички избиратели, посочват от ЦИК.
Като проблем от ЦИК посочват и отчитането на резултатите, като посочват, че в 780 секции е имало разминаване между данните в протокола и този от самите машини. Дават и пример с проблемите с машините в 4-ти МИР Велико Търново, където имаше разбъркване на една от партийните листи.
В деня на вота пък при 88 машини, или 0,94%, са установени дефекти. Става дума за повреди, разменени машини в съседни секции, неразпечатване на разписки и протоколи.
Според ЦИК машинното гласуване на местни избори ще доведе до затруднения при провеждането на балотаж, след като вторият тур се провежда след 7 дни. Същото според тях важи и за вота за президент.
Според ЦИК машинен вот в чужбина също би било трудно осъществимо. Основният аргумент е, че трябва да си подсигури сигурността на машините при транспорта, както и обмена на информация, а повечето секции били извън дипломатическите ни мисии.
В тази връзка от ЦИК изтъкват, че въвеждането на машинния вот като основно средство за гласуване в страната и в чужбина не може да бъде възложено като задължение единствено на ЦИК.
